Александър Иванов: В моята работа съм видял, че доброто е заразно и увлича други хора

В деня, в който отбелязваме Световния ден на добротата попитахме Александър Иванов, председател на Фондация „Милостиво сърце“ в Добрич, какво е доброто и до какво води то, как се живее с професията "доброволец", за поговорката "Няма ненаказано добро", вдъхновението и кой е "добър човек".

13 ноември - Световен ден на добротата 

Александър Иванов е завършил е Вътрешна архитектура в Строителния техникум. Около 10 години е имал дърводелска фирма. Работил е в бензиностанция. Преди 10 години започва да работи с бездомни мъже. Тогава тази дейност е към Фондация „Ръка за помощ” с председател Албена Бонева. Именно към нея първоначално се изгражда Центърът за временно настаняване, по известен като приюта за мъже. След това се регистрира Фондация „Милостиво сърце” с председател Иванов и приютът остава към нея.

Той попада в социалната сфера съвсем случайно, споделя, че нито му е била детска мечта, нито е учил за това. Нито го е предвиждал или обмислял. Започва да помага на двама бездомници, включват се и много негови приятели. Появяват се и резултати и получава покана да се присъедини към „Ръка за помощ”. Дейността стартира официално, Община Добрич им предоставя къща по ул. „Шипка”, която функционира като Приют за мъже и до днес.

Г-н Иванов, какво е доброто и до какво води то?

Доброто би трябвало да е част от всеки един човек, за съжаление не при всички хора е така. В моята работа съм видял, че доброто е заразно и увлича други хора в различни каузи независимо от възрастта. Ако няма добро светът отдавна би престанал да съществува.

Имате професия доброволец – как се живее с това?

Хората, които имат добри сърца, винаги търсят на кого да помагат. Те нямат нужда да бъдат убеждавани да се включват в различни каузи, те са винаги готови за това. Доброволецът няма работно време, в работата си съм на разположение 24/7. Това изисква много енергия и отдаденост, но си заслужава да направиш поне един човек щастлив.                                       

Защо битува поговорката "Няма ненаказано добро"?

За съжаление много от хората, които получават добрина, след време не я оценяват. Готови са с лекомислие да направят отново крачка назад и да се върнат в старото си положение. Всеки един доброволец трябва да очаква, че неговата помощ няма да бъде оценена. По този начин това няма да му действа обезсърчаващо, за да може да продължи напред.

Какво правите, за да вдъхновите повече хора да се включат в доброволческата дейност?

Като организатор на много каузи и кампании съм видял, че личният пример е този, който пленява други хора да участват. Голямата сила на успеха е в личните взаимоотношения с всеки един от доброволците.

Кой е "добър човек" и на кого правим и трябва да правим добро?

Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, той лесно се разпознава и има много приятели. Добро трябва да се прави на всички, независимо дали са добри или лоши.

Автор: Преслав Нейчев
Снимка: Конференция за бъдещето на Европа