Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

60 години Художествена галерия – Добрич: История и личности

През годините Художествена галерия – Добрич се е утвърдила като една от най-важните културни институции в нашия град. Но нейното създаване, развитие и устойчивост имат своята история. А историята се създава от хората – личностите, благодарение на чиито далновидност и усилия днес празнуваме 60-годишния юбилей на галерията.

За начало на галерийната дейност в Добрич се смята обособяването на отдел „Картина галерия“ към Окръжния исторически музей в града през 1963 г. Малко по-късно на длъжността „художник – екскурзовод“ е назначен Тодор Балев. Две години по-късно, в резултат на усилията на Дружеството на добричките художници, галерията е обособена като самостоятелна културна институция.

Тодор Балев (отляво) бе част от вчерашното тържество по случай 60-ата годишнина от основаването на Художествена галерия - Добрич

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че поредица от събития довеждат до тази щастлива развръзка.

В продължение на няколко месеца чрез ретроспективни публикации екипът на галерията запозна обществеността с важни периоди от художествения живот в града ни. Разказахме за ключови събития от историята на галерията, изтъкнати личности и художници, допринесли за формирането на богатата колекция на Художествена галерия – Добрич. Основни източници за нас бяха изданията „История на Художествена галерия – Добрич“ на Мария Паскалева и „Страници от архива“. Нека ги припомним накратко.

В началото на XX век се търсят начини за култивиране на вкусовете сред населението, като на първо място стои обучението в училищата. Въвеждането на рисуване в програмата на класните училища и назначаването на учители по рисуване в края на XIX век и началото на XX век дават възможност за формиране на по-добър усет у подрастващите.

По това време в града идва като учител по рисуване Никола Тахтунов (1873 – 1947 г.). В село Житница се премества да живее семейството на Господин Желязков (1873 – 1937 г.) – ученик на Иля Репин, прочул се с изографисването на храм-паметника „Св. Александър Невски“, църквата „Света Троица“ в Добрич и много други църкви из цялата страна.

След победата на българското оръжие в боевете за освобождение на Добруджа, тя получава свобода за около две години и половина. Тогава започва голям духовен подем – възстановени са българските училища и читалища, откриват се изложби – художествени, приложни, етнографски.

През 1928 г. се създава Българското културно общество. Добруджанските художници работят и творят в защита на каузата да се съхрани и възроди българският дух.

През 1928-1929 г. творческите прояви на художниците от Добрич дават основание на тях да се гледа като на „една закръглена и охарактеризирана среда от майстори на платното и камъка, които работят в поробена Добруджа и доказват творческите възможности на добруджанските творци“.

През 1928 г. подготвят изложби двама вече известни местни художници – Атанас Попов и Никола Тахтунов. Тахтунов е художникът, който присъства с картините си в много домове на по-заможни и интелигентни фамилии в Добрич. Под номер едно във фонда на Художествената галерия е вписано неговото живописно „Старият Добрич“.

Атанас Попов твори и работи в много насоки – живопис, театрално дело, сценография. Той е основател на добричкия драматичен театър, дългогодишен негов директор и режисьор-постановчик.

През 1930 г. културният живот на добруджанци е в подем, изпълнен с изложби, музикални и театрални прояви. Това е времето, в което младият художник Георги Урумов, току-що завършил румънската художествена академия, се подготвя за втора самостоятелна изложба в Добрич. През 1937 г. името на скулптора Борис Караджов (1906 – 1982 г.), вече придобил популярност и престиж в Румъния, става известно на добруджанската културна общност.

През януари 1941 г., със съдействието на читалището, в града е поканен художникът Христо Каварналиев (1892 – 1951 г.), който участва в изложба по повод освобождението на Добруджа. След топлия прием в града Каварналиев открива втора изложба през 1943 г. по повод 25 години творческа дейност. Тя съдържа картини от цялото българско крайбрежие, пейзажи от добруджанския бряг, Калиакра, Балчик, серия от Македония. Името на Христо Каварналиев стои сред тези на най-бележитите представители на маринистиката.

В годините на Втората световна война и след смяната на политическото управление в страната няколко талантливи местни младежи постъпват в Художествената академия в София. Сред тях са скулпторите Иван Колев, Йордан Гаврилов, Асен Попов, графикът Михаил Петков, а по-късно и Никола Богданов, Янко Атанасов и Добромир Петров. Първите изложби са от 1951 и 1953 г., в които свои творби представят добричките художници Ангел Томов, Тодор Цветков и Сава Чекелов. Някои от тези творци са сред радетелите за изграждането на художествената галерия и създаване на дружество на художниците в Добрич. „Първата съвместна изложба на добричките художници – професионалисти и самодейци, обединени в творческа група, е организирана през 1962 г., а през 1964 г. Съюзът на художниците в София утвърждава и признава статута на редовна група на художниците в Добрич и окръга.“

На заседание на Окръжния народен съвет от 29 септември 1963 г. е взето решение за отпускане на щатна бройка за длъжност „Завеждащ отдел“ за картинната галерия към Историческия музей. Първият назначен служител на Художествената галерия в Добрич е Тодор Балев. С това започва преустройството в предоставените за галерия помещения в партерен етаж на най-оживената улица в града.

С помощта на Димитър Русев от отдел „Култура“, Тодор Балев прави първите стъпки по откупуване на картини, събиране на фонд и уреждане на изложби в галерията. С файтона на съвета те предприемат първите „експедиции“, предимно в града, като посещават по-известни фамилии, за които знаят, че притежават картини предимно на стари добрички майстори. Още тогава им се отдава възможността да откупят творби на Владимир Димитров-Майстора от неговия племенник. Посещават сградите на общини, банки, професионални съюзи и училища и откупуват картини.

През 1965 г. в галерията е назначен художникът Филип Филипов. Заедно с Тодор Балев той работи за увеличаване на творбите във фонда и популяризиране на изкуството.

На 24 февруари 1967 г. е назначен първият директор на галерията – роденият и израснал в Добрич художник Янко Атанасов. „Той допринася за организацията на работа, както и за новите инициативи в популяризирането на изобразителното изкуство. Подновено е издирването на стари добруджански майстори. Атанасов е особено ревнив към опазването на историческото и художественото наследство на добруджанския край. Започва издирването и картотекирането на иконното богатство на добруджанските църкви. Поема инициативата да проучи приноса на художника Господин Желязков. Поставя проблема за издирване на надарени младежи и създава школа към галерията за тяхната подготовка за кандидатстване в Националната художествена академия и художествените училища.

През 1971 г. като уредник в Художествена галерия – Добрич започва работа Никола Георгиев Даскалов, а от 1975 до 1982 г. е неин директор. През този период в галерията са организирани две от окръжните художествени изложби (ОХИ) „Земята и хората“ (1972 и 1977 г.), както и гостуващи изложби от галериите във Варна и Националната галерия в София.

След успешното начало, което поставят първите директори, за модерния облик и съвременното развитие на Художествена галерия – Добрич допринасят още няколко значими личности, оглавявали институцията.

През 1982 г. за директор на културния институт е назначен Никола Вълев. Той заема този поста до пенсионирането си през 1988 г. Активно съдейства за преместването на експозицията в настоящата сграда и за провеждането на ОХИ „Земята и Хората ‚82“. В този период, благодарение на общите художествени изложби и новото експозиционно пространство, галерията се радва на изключителна посещаемост, а фондът нараства с над 1000 творби.

Валерий Пощаров също бе гост на празника на културния институт

От 1988 до 1992 г. директор на Художествената галерия е Валерий Пощаров. Той привлича художници, които изпъкват с ярките си творчески физиономии, излизат от щампите, провокират възприятията, като Лика Янко, Емил Стойчев, Иван Вукадинов, Димитър Казаков, Владимир Чукич, Станислав Памукчиев и други.

През 1992 г. с конкурса за директор е назначена Евелина Ханджиева. След многобройни специализации в чужбина тя допринася за по-нататъшното модерно развитие на галерията. През 1995 г., заедно с художника Владимир Овчарова, става инициатор на пленерите и изложбите „Хартията“, превърнали се в международно събитие за града с десетки чуждестранни участници. В този период е открита зала „Хартия“ – единствената по рода си в страната.

Евелина Ханджиева на откриването на изложбата "60 години Художествена галерия - Добрич" 

От 2012 г. функционира обособено пространство за работа с деца „Работилница за въображение“, в което под напътствията на педагози са творили хиляди деца и ученици. Под ръководството на Ханджиева са многобройни проекти, реставрацията и консервацията на сградата, редица образователни инициативи и печатни издания. Тя остава на тази длъжност до пенсионирането си през 2019 г. и е най-дългогодишният директор на културния институт.

Настоящият екип на Художествена галерия – Добрич, начело с директора Недко Недков, запазва традицията на приемственост, като доразвива добрите практики, работи за съвременния облик на галерията, за привличане на млада публика и обогатяване на художествения живот в града.

Източник: Художествена галерия - Добрич
Снимки: Про Нюз Добрич

 

c