Тема 7: „Вярата и надеждата” - Духовната опора на човека в с. ”Вяра” на Никола Вапцаров
„Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити….?”
1.АВТОРЪТ
- Социалнореволюционен поет от 30-те и 40-те години на 20 век; Поезията от единствената му стихосбирка „Моторни песни”/1940г./ отразява повишената конфликтност в Европа и България в навечерието и по време на Втората световна война;
- Поетът огняроинтелигент, работник, един от „всички без покрив и хлеб”, от „безброя от гладни”, участник в двубоя с трудния „живот без маска и без грим – озъбено, свирепо куче.”;
- Поезията на Вапцаров е автобиографична и диалогична, прозаизирана и романтична, защото в текстовете се преплитат социалният трагизъм на днешното време и оптимизмът за утрешния ден, когато „ ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя”;
- Лирическият му герой е „Човекът във новото време”, който страда, бори се и е готов на саможертва в името на житейската „бяла пролет”;
- Борческото движение от житейския хаос към хармонията е основано на вярата и надеждата, но не в религиозния, ортодоксален, а в екзистенциалния им смисъл;
2. „ВЯРА”-първо, програмно стихотворение от сб.”Моторни песни” и от първия цикъл „Песни за човека”;
* * *
Продължението на "Тема 7: „Вярата и надеждата” - Духовната опора на човека в с. ”Вяра” на Никола Вапцаров", ще откриете в "Учебно помагало за матура по български език и литература по новата програма за ДЗИ" с автор Атанаска Георгиева.
Поръчайте помагалото тук https://propress.bg