Велика събота – последен ден от Страстната седмица
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тялото на Господ от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
В Страстната събота преди изгрев слънце се замесват великденски обредни хлябове и домашни козунаци. Те са израз на почитта към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават великденски яйца, козунаци, ястия, питки, приготвени за празничната трапеза на Великден.
Тези, които не са боядисали яйца още, могат да го направят в събота. В полунощ на събота срещу неделя християните се поздравяват с Христос Возкресе! - Воистина возкресе! и си пожелават здраве и благоденствие.
Храмът се обикаля със свещ, която трябва да се занесе мълчешком вкъщи, като се внимава да не угасне.
