Д-р Желязков от Добрич: Липсва обхващане на болните с туберкулоза и те разнасят инфекциите

Хората, които се занимават с болните от туберкулоза в цялата област Добрич, са една медицинска сестра, която работи на половин работен ден и един лекар, в случая аз, който е отговорник. Това сподели за Про Нюз Добрич д-р Борислав Желязков, с когото разговаряме по повод Световния ден за борба с туберкулозата

Д-р Желязков, какво е разпространението на туберкулоза в област Добрич и в страната, какви са тенденциите?

По отношение на разпространението на туберкулозата в Добрич и страната има един ренесанс. Но има и една обратна зависимост на много увеличения брой на туберкулозно болни в страната и минимално количество, които са регистрирани. Причината е държавната политика, тоталното игнориране на проблема. Непрестижно е да се занимават държавата, личните лекари и структурите – навремето тубдиспансери, и откриваемостта на туберкулозата е тотално разрушена. Няма структура, която да има ресурс – човешки фактор, в лабораторен и всякакъв друг аспект, която да може да открива активно болните.

Болните са с един особен манталитет, смятат болестта за срамна и не търсят помощ на време, когато се проявят признаците. Личните лекари не познават тази болест и десетки посещения в кабинетите им са лечения под формата на бронхити, кашлици, настинки. А в момента голяма част от тях се лекуват и за COVID-19, защото това е актуално. Тъй като няма активно издирване около 5 процента от болните от туберкулоза пасивно попадат в регистрите на тубдиспансерните структури или кабинети в страната. Всички останали си живеят спокойно и ходят по улиците, по магазините и заведенията и носят заразата. Липсва воля на управленско ниво, която да реши този проблем, на финансово ниво, за да даде съответните финансови лостове и да се върши тази работа.

Описахте положението на национално ниво, а какво е то на ниво област Добрич?

Хората, които се занимават с болните от туберкулоза в цялата област Добрич, са една медицинска сестра, която работи на половин работен ден и един лекар, в случая аз, който е отговорник, каквото и да означава това. Думата не е включена в Кодекса на труда. Някой някъде е издал заповед на мое име да бъда отговорник. Прилича ми малко на отговорник по културно-масовата дейност. Върша някаква работа по телефона, хората подписват документите с моето име без да имам пряко участие и пряк ангажимент, задължения да върша тази работа. Просто на някой някъде му трябва името на един лекар, който да бъде лицето на дейността.

Преди години имаше една програма, финансирана от Глобалния фонд за борба с туберкулозата, маларията и HIV – световна организация, която имаше доста голям икономически ресурс и нещата се движеха в някаква посока. От две години те се прехвърлиха към нашето министерство и в момента няма никаква дейност. Тези 5, максимум 10 процента, които пасивно търсят помощ и попадат в регистрите, са нещо, което не решава проблема. Липсва обхващането на болните от това заразно заболяване и хората си носят инфекциите едни на други, в колективи, в голяма степен с по-голям инкубационен период. Но заболяването протича както ковидната инфекция – боледуват семейства, боледуват райони, квартали. Болестта има ендемичен характер – в определени райони боледуват по-често хората. Болшинството от тях имат определен социален статут. Лечението на туберкулоза е, може би, на ниво 50-те години на миналия век въпреки че има нови лекарства.

А какво беше отношението към проблема туберкулоза в годините назад?

Навремето, когато преди 25 години започнах да работя туберкулоза в Тубдиспансера, бяхме 6-7 лекари и десетина медицински сестри. Имахме собствен транспорт, с който да обикаляме болните от туберкулоза. Тогава имаше голяма заболеваемост. Две трети от моето работно време беше на терен. Като длъжност се водеше квартален фтизиатър. Отивах в квартала и търсех кой с кого е приятел, какво върши, кой с кого има интимни отношения, кой работи, кой не работи. Всички тези неща ги знаех.

Ако един жител на областта има съмнения, че е болен от туберкулоза, към кого трябва да се обърне, как се действа?

Изпращат го в кабинета с тубдиспансерни функции. Сестрата, която работи там, му дава да си направи изследване на храчка за туберкулозен микроб и отива на лечение във Варна. Ако не иска да отиде в болнично заведение се лекува в домашни условия. Дават му безплатни лекарства от министерството, които са на склад в болнична аптека. От там нататък след 5-6 месеца на мен ми представят документите дали този човек е готов да прекъсне лечението. Обикновено е готов, вече е поизлекуван донякъде. Но аз не мога да го извикам да дойде след един месец на контролен преглед, не мога да му направя нова рентгенова снимка и ако имам съмнения за каверна не мога да му направя скенер. Не мога да му направя подробни лабораторни изследвания, правя само най-елементарните, които са включени в програмата. Не мога да му осигуря непрекъснат достъп до тубкабинет, защото сестрата работи в него само в понеделник, сряда и петък преди обед. Човекът идва от село във вторник и се връща. После идва след месец когато събере пари отново.

Нещата са изтървани. Сестрата, която работи в кабинета, каза, че миналата година са открити 28-29 човека с туберкулоза. През моя кабинет в ДКЦ I минават многократно повече хора с някакви подобни съмнения, за които се опитвам по здравна каса да направя някакво пресяване. Но после хората се губят по трасето и изчезват от полезрението на системата. Народът масово контактува с тези хора и никой не може да направи нищо.