Опасна тенденция: Над 70% вода в сиренето под 10 лева за килограм

Опасна "мода" или тенденция? Палмовата мазнина бива изместена от значително по-евтината вода при производството на сирене у нас.

Само една марка сирене от общо 30 у нас, в по-ниския ценови клас, отговаря на изискванията за съдържание на вода. При всички останали, водното съдържание надхвърля определеното количество по Българския държавен стандарт /БДС/.

Това показва скорошно проучване на "Активни потребители", на сирена, предлагани в търговската мрежа у нас.

В проведеното изследване са включени проби от 30 различни търговски марки бяло саламурено сирене, закупени от различни търговци в няколко града в страната - София, Русе, Пловдив, Варна, Велико Търново и Перник. Основният критерий, по който са подбирани продуктите, е цената им да е под 10 лева за килограм.

Според изискванията на БДС, водното съдържание в тези млечни продукти не трябва да надвишава 54%. Единствената от всички изследвани марки, при която това изискване е спазено, е сирене "Пазарджик" на фирма "Илго" ЕООД . При него водното съдържание е 50,7%, според изнесените от "Активни потребители" данни.

"Сиренето марка "Пазарджик" със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода. Най-вероятно този продукт е сглобен с използване на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга основна техника за производство на имитиращо сирене, многократно откривана и дискутирана в нашите предишни изследвания", коментират от "Активни потребители".

При 10 от проучените марки вложената вода е между 62 и 70% от съдържанието, а при 16 от тях съдържанието е над 70%. Обяснението - увеличеното съдържание на вода компенсира използването на по-малко мляко и значително намалява разходите за производство.

"При водно съдържание над 70% (маркирани в червено) минаваме в съвсем различна категория. Толкова много вода може да се задържи само с драстично отклонение от класическата технология. Или казано по-друг начин, продуктите с вода над 70% не можем да наречем сирене и не би трябвало да се етикират и продават като сирене", алармират от "Активни потребители".

От Асоциацията посочват, че от 2005 година досега са проведени общо четири теста за качеството на сиренето, продавано у нас, спрямо различни показатели. В тях са включени между 15 и 36 марки. Тестовете очертават обезпокоителната тенденция - през годините производителите увеличават значително водното съдържание в продуктите.

"През 2005 година в нито една марка сирене не е установено наличие на над 62% вода. През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8% през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В настоящето изследване в 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки е установено над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това е един много печален рекорд за млекопреработващата индустрия, който едва ли има аналог в световната практика", се посочва в изследването.

Що се отнася до това дали увеличеното количество вода е опасно за потребителите, които консумират тези продукти, от асоциацията посочват, че и малкото отклонение в тази посока, може не само да влоши качеството, но и да бъде опасно.

Три факта, подкрепящи това твърдение:

• Нарасналото водно съдържание активира нежелателни химични процеси в млечните продукти. При тях се образуват вредни, а понякога и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкова по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите.
• В сирената обикновено се развиват млечно-кисели бактерии и се подтискат болестотворните такива. Промяната в съдържанието на водата измества равновесието между бактериите и позволява растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, опасни за здравето на потребителите.
• Както споменахме по-горе за да се задържи водата в сиренето се използват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните продукти. Дори когато са разрешени за влагане в други храни, не е напълно ясно дали са подходящи за сирене. Научни изследвания по тези проблеми липсват, защото официално те не се използват по този начин. Затова всяко нарушаване на класическите технологии трябва да се прави внимателно и след предхождащи проучвания. За съжаление у нас единствените изследвания на тези "иновации" изглежда са на тема колко пари могат да се спестяват.

Данните от проучването, представени в табличен вид ↓

30-те тествани продукта са били закупени през месец юли 2020 година, информираха от Асоциацията.