Култура Общество

Гергьовден е! – един от най-обичаните празници в народния календар

На б май българите празнуват Гергьовден – един от големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Св. Георги Победоносец. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Днес своя професионален празник отбелязват и българските етнографи, както и хората, занимаващи се с овцевъдство.

Името Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя). На Гергьовден имен ден празнуват Георги, Георгина, Гергана, Галя, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден се пада на Свети Димитър и зимата. Така Гергьовден предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. Смята се, че дъждът на Гергьовден е плодороден и целебен – щом вали в деня на Свети Георги, добра ще е годината.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Едно от най-известните чудеса , извършено от св. Георги е чудото, станало до днешен Бейрут. Там той успява да се пребори със страшна ламя, заплашваща жителите на града. Светецът пробожда с копието си змея и спасява царската дъщеря от сигурна смърт.

Друго поверие гласи, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал: Иди си у дома, брате, волът ти е жив. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. От тогава той високо изповядвал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт. Затова народът вярва, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

По стар български обичай на Гергьовден около празничната трапеза се събира цялото семейство. Пече се агне, а на софрата присъства и обредният хляб, украсен с фигурка на агънце, овчарска гега и кошара. Агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино също са част от празничното меню.

Днес млечни продукти назаем не трябва да се дават.

Преди да са пропеели първи петли на Гергьовден, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е “повито с блага роса”. Събраната гергьовденска роса притежава особена целебна сила.

Моми и децата берат рано сутрин билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън- против “лоши очи” и с тях свиват венци, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца.

Обредно на Гергьовден животните се издояват от млада жена, като се започне от овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец.От млякото се дава на всеки близък да пийне, като първа отново отпива млада жена, за да се раждат женски агнета.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Бере се коприва, с която се удрят по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

Добре е днес да се залюлеете на гергьовските люлки– за здраве, берекет и плодовитост, да се претеглите на кантарите и да се повеселите с близките си хора.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *