20 години изследвания на взаимодействието между ветроенергийните паркове и птиците в България
Натрупаният опит поставят България в челните позиции на най-добрите практики за защита на птиците в територии с ветрогенератори
Проф. Павел Зехтинджиев е български учен орнитолог, професор по екология и опазване на екосистемите
Точно преди 20 години в България започват първите предпроектни изследвания на територията на инвестиционни намерения за изграждане на ветроенегийни паркове. През есента на 2004 година от екип на БАН е направен първият мониторинг на мигриращите птици, за да се оцени потенциалният ефект от изграждането в този регион на ветрогенератори. В тези изследвания се включва активно и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), което е представител на международната природозащитна организация BirdLife International. Предпроектни проучвания са направени в повече от 60 района на Североизточна България, като в над 50 места проучванията се водят от БДЗП. Подготвените от БДЗП доклади са основа за развитие на първите ветроенергийни паркове в Североизточна България. Този подем в развитието на вятърната енергетика в България води до изграждане на над 300 ветрогенератора през периода 2007 – 2013 години, основно в региона на Приморска Добруджа.
От 2004 година в района на Калиакра, Община Каварна, се провеждат системни изследвания на птиците и прилепите с цел установяване на реалните въздействия от изградените вече ветрогенератори в тази територия. Тези изследвания се провеждат от екип професионални орнитолози от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН.
През същия период БДЗП провежда целенасочена кампания за оклеветяване на Българската държава пред Бернската Конвенция. Въз основа на тенденциозни и подвеждащи манипулативни доклади БДЗП успява да оклевети България пред поредица Европейски институции като изисква от тези институции наказателни действия срещу нашата държава.
В тези доклади се представят неверни данни за количествени параметри на миграцията на птиците и значението на територията на Североизточна България, и специално на Добруджа, за мигриращите популации на чувствителни към ВЕП видове птици. Тези неверни данни са основание България да бъде поставена в наказателна процедура повече от 10 години.
През тези години екип от професионални изследователи от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН провежда систематизирани изследвания върху птиците и прилепите в територията с работещи ветрогенератори.
Със заповед на министъра на околната среда и водите през 2018 година е създадена Интегрирана система за мониторинг и защита на птиците в района на Калиакра. На базата на натрупани количествени данни и сравнителен анализ на тези данни с периоди преди изграждане на ВЕП се правят ясни и категорични заключения за отсъствие на значимо за популациите на птиците и прилепите негативно въздействие.
Тези резултати са анализирани и оценени от независим експерт на Австрийската агенция по околна среда. Резултатът от този анализ е публикуван и предаден на Бернската Конвенция.
В резултат на тези систематизирани и комплексни мерки, предприети от нашата държава през 2022 година, Бернската Конвенция с решение на своя ръководен орган прие решение за прекратяване на процедурата по случая „вятърни паркове и Калиакра“. С това България получи справедливо правото да се нареди до Европейски държави, доказали своята отговорност към опазване на биологичното разнообразие чрез развитие на съвременна чиста и безопасна енергетика, основана на използването на вятъра.
Сега, 20 години след началото, аз съм горд да съм част от екипа, провел през годините важни не само за Българската природа, но и пионерни в световен мащаб, изследвания на взаимодействията между птиците и постоянно развиващата се технология за производство на електроенергия от вятъра.
Публикуваните до момента над 50 изследвания на различни аспекти от екологичните взаимодействие на работещи ветрогенератори с видовете птици и прилепи са публикувани и се използват от изследователите в целия свят (https://tethys.pnnl.gov/author/zehtindjiev-p ).
Какви са основните изводи от тези 20 годишни изследвания:
1. Вятърната енергия може да се развива в хармония с природните дадености на нашата страна.
2. Няма значими за популациите на видовете птици и прилепи въздействия след повече от 18 години ефективно производство на електроенергия от вятъра в региона на Североизточна България.
3. Разработените методи за управление на риска – Интегрирана Система за Мониторинг и Опазвана на Птиците са приложими за развитие на ВЕП в цялата територия на България.
Натрупаният опит поставя България в челните позиции на най-добрите практики за защита на птиците в територии с ветрогенератори.
Проф. Павел Зехтинджиев
Павел Христов Зехтинджиев е български учен орнитолог, професор по екология и опазване на екосистемите. През 1990 г. завършва с отличие висшето си образование в Санктпетербургския държавен университет по специалност „Зоология на гръбначните животни“. От 1993 година работи в Института по зоология, а по-късно и
През 2004 година участва в 12-ата българска експедиция в Антарктида, където изследва орнитофауната на остров Ливингстон и открива три вида двойници в рамките на смятания за един вид пингвин папуа (Pygoscelis papua). От 2008 година създава, прилага и усъвършенства методология за оценка на въздействията и намаляване на риска за птиците от изграждането на ветроенергийни паркове в България. Участва в създаването и прилагането на интегрирана система от радари и визуални наблюдения за опазване на птиците в района на Калиакра от вятърните електрогенератори.
Откривател е на няколко нови за науката вида (Plasmodium ashfordi от род Plasmodium). Има специализации в чужбина – в Швейцария, Полша, Швеция. Член на съвета на Европейския орнитологичен съюз. Контактно лице за България на Конвенцията за защита на мигриращите видове (CMS/UNEP) за голяма дропла и водно шаварче. Национален експерт по червеногуша гъска. Носител на наградата на Американското орнитологично общество (The Cooper Ornithological Society) за забележителни достижения в изследванията на птиците за 2016 г.