Всички съдилища отказаха на транссексуална от Добрич да смени пола си в акта за раждане

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе за първи път по искане за промяна на пола в акта за раждане на транссексуален след постановяване на тълкувателното решение, с което Общото събрание на Гражданската колегия отрече тази възможност. Върховните съдии не допуснаха делото до касация, но дават да се разбере, че и да го нямаше тълкувателното решение, биха постъпили по същия начин.

Това първо определение е на състав с председател Емил Томов и членове Драгомир Драгнев и Геновева Николаева. И Томов, и Драгнев, който е докладчик по делото, подписаха с особено мнение тълкувателното решение.

Решението, което не допуснаха до касационно обжалване, е на окръжния съд в Добрич. Той отказва промяна на данните в акта за раждане на човек, който е роден като мъж, а се самоопределя като жена.

Транссексуалният сочи, че от ранна детска възраст е започнал да се чувства като жена и да се облича по този начин. Той изтъква, че у него са настъпили и физиологични изменения в резултат от проведено хормонално лечение, поради което околните са започнали да го възприемат като лице от женски пол.

Районният и окръжният съд в Добрич отхвърлят молбата му за юридическа промяна на пола. Това става още през 2019 г., т.е. три години преди постановяването на тълкувателното решение. Първите две инстанции изтъкват, че при този молител не са налице и медицинският (състояние на транссексуалност, личностни особености, психично състояние, обратимост на субективните усещания и състояния на лицето), и юридическият критерий (сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол поради изпълняваната психична и социална полова роля) за промяна на данните за пола, имената и ЕГН в акта за раждане.

„При молителя няма категорични промени във вторичните полови белези на фона на провежданата хормонална терапия. Настъпилите промени най-вече в хормоналните нива са напълно обратими след преустановяване на провежданата хормонална терапия. Обстоятелството, че молителят е провеждал 13 години хормонална терапия, без да се допита и да търси съдействие от специалист, е признак на незряло и безотговорно поведение към собственото тяло и психика. Половинчатата хормонална терапия, която не е променила телесно лицето в посока към желания биологичен пол, е индиция за колебливост в избора, липса на воля за постигане на сериозна трансформация и телесно потвърждаване на психичния пол…“, заявява Окръжен съд-Добрич.

През 2020 г., когато делото стига до ВКС, пред него са поставени три въпроса, обосноваващи допускането му до касация, а върховните съдии приемат, че два са относими към казуса. Те са: „Налице ли е правна възможност по българското право за допускане на промяна на пола, имената и ЕГН в акта за раждане на едно лице поради транссексуалност?“ и „Наличието на транссексуалност достатъчно основание ли е за допускане на промяна на пола, имената и ЕГН в акта за раждане на едно лице?“.

Върховните съдии Томов, Драгнев и Николаева заявяват, че след постановяването на тълкувателното решение, те не могат да обосноват допускането на делото до касационно обжалване, защото приетото от Окръжен съд- Добрич, съответства на възприетото от мнозинството в Гражданската колегия на ВКС.

Определението обаче не приключва с констатацията, че съдът е длъжен да се съобрази с тълкувателното решение.

В него специално е посочено, че точно това дело е нямало да бъде допуснато до касационно обжалване, дори да бъдат възприети отговори на въпросите по него, различни от дадените в тълкувателното решение. Върховните съдии напомнят, че практиката на ВКС, която стъпваше на Европейската конвенция за правата на човека и на нейния примат над вътрешното право, имаше изведени критерии, а казусът с този молител не ги покрива.

„Критериите се обосновават с необходимостта смяната на пола да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. В противен случай, както се изтъква и в правната теория, има опасност смяната на пола да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения, водеща до социално объркване и до многократно усложняване на правната регулация. Ето защо, освен утвърдения медицински критерий (наличие на състояние на транссексуалност), който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителят трябва да установи пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. Въззивният съд е констатирал, че този юридически критерий все още не е налице, поради което е отказал да уважи молбата и това разрешение е в съгласие с практиката на ВКС преди постановяване на горецитираното тълкувателно решение“, заявяват Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева.