В Добрич представиха биографията на Яни Калиакренски "Добруджанският феникс"

В Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич бе представена романизираната биография на журналиста, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски „Добруджанският феникс“ от Стефка Станчева на издателство “Лемур” Lemur Books, организатор на събитието.

Родената в Каварна авторка разказа за процеса по създаване на дебютната си книга, за забележителната история на Яни Калиакренски, за вдъхновението си от родолюбивото дело на своя съгражданин Атанас Димитров – АтаДим, който преиздаде книгите на писателя. Стефка Станчева провежда задълбочено проучване на живота, активната творческа и обществена дейност на Калиакренски, с убеждението, че имената на радетелите за Свободна Добруджа не бива да бъдат забравени. Позовавайки се на множество архивни документи, краеведски изследвания и спомени, авторката съчетава художествена измислица и документалистика, за да пренесе читателя в Добруджа през 30-те години на миналия век. Голяма част от героите в романа имат реални прототипи – Христо Капитанов, Печо Господинов, Любен Станчев, Дора Габе, Тодор Кемилев, Любен Бешков и др.

Стефка Станчева прочете откъс от книгата за първите дни на Яни х.Янев в Базарджик и сподели, че „Добруджанският феникс“ е първа част от подготвяната трилогия „Благословената земя“, която ще ни срещне със силни и забележителни личности и събития, които заслужават да бъдат спасени от забравата на миналото.

Срещата завърши с посланието на авторката - да имаме памет за своите корени, а гостите имаха възможност да зададат своите въпроси към Стефка Станчева и да получат автограф към книгата.

Директорът на библиотеката Теодора Денкова поздрави Стефка Станчева за желанието да съхрани паметта за някогашна Добруджа и премълчаваните имена в нейната история, с благодарност за гостуването, подкрепата и дарителския жест на младото издателство „Лемур“.

Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика, дългогодишен преподавател по български език и литература.