Уникални златни и сребърни накити показват за първи път пред публика в „Двореца“ в Балчик

Постиженията в ювелирното изкуство на Панагюрска златарска школа представя изложбата “Златарството в Панагюрско – традиция и развитие”. Тя е на историческия музей в Панагюрище и бе показана за първи път пред публика в Каменна зала на държавния културен институт „Двореца“ в Балчик.

„Държавният културен институт за четвърта поредна година е домакин на изложба от фонда на Историческия музей в Панагюрище. Изложени са уникални реликви от историческото ни наследство – пафти, изработени от сребро и злато, от 15-ти до 19-и век. Правим тази изложба и в чест на 80-годишнивата на музея в Панагюрище“, каза при откриването директорът на културния център „Двореца“ Балчик Жени Михайлова.  „Горди сме, че можем да покажем уникалните предмети, които са изработени от ювелирните школи на Панагюрище“, добави тя.

Гости на събитието бяха директорът на общински музей Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов, автори са Петя Манолова и Ирина Ботева, куратор Методи Навущанов.

„Настоящата изложба “Златарството в Панагюрско – традиция и развитие” представя постиженията в ювелирното изкуство на Панагюрска златарска школа. В района на Панагюрище обработката на благородни метали и техните сплави е с древни традиции, водещи началото си още от тракийското изкуство, преминали през школите на средновековната българска култура и достигнали своите върхове във възрожденските златарски центрове“, каза още Жени Михайлова.

По думите на доц. д-р Атанас Шопов Панагюрище е място с древна традиция в областта на златарското изкуство. Панагюрско златно съкровище не е изолирано явление в нашия край. Преди него, през 1903 г., на 200 метра по въздух, е открито сребърно съкровище с над  118 артефакта. През вековете традициите са със затишие, но не спират. Златарството продължава да се развива и има истински бум през втората половина на XVIII, XIX и първото десетилетие на XX век. Има данни, че в Панагюрище е имало 23 златарници, които онаследяват и развиват традицията.

Показаните в десет витрини експонати дават възможност да се проследи как се е развивало златарското изкуство в Панагюрище. Тези артефакти от фонда на музея в Панагюрище се излагат за първи път.

Доц. д-р Атанас Шопов подчерта колко е трудно злато и сребро да се вплитат заедно и това е изключително изкусна техника. „Понякога накитът, пафтата носи символа на майсторът, който ги е направил. Майсторът слага по нещо за изтънчения вкус на клиента, но и слага нещо, което го отличава като школа. Панагюрци работят за представителите на патриаршията, и на българската екзархия“, каза още той.

В изложбата може да се види как една дама – както от богато семейство, така и по-обикновената българка, има възможност да притежава ювелирни изделия. Могат да се видят бижута, изработени от сребро, сребро с позлата, злато със седеф и много други акценти върху артефактите.

Изложбата показва 84 артефакта.  Голяма част от тях са дарения на музея. Тези бижута не са реставрирани, а една част са само почистени. Сред експонираните пафти има много интересни. Има много големи с камъче в средата, под което се вижда миниатюрна икона. „Това са уникални пафти с уникални изображения, което е много голяма ценност“, посочиха музейните специалисти.

Изложбата включва и бронзови пафти, които показват, че и през XVIII век българката е трябвало да изглежда добре. Има и накити от XIX век – огърлица и пръстен, колани, избродирани със сърма. Показани са и въстанически кокарди, тъй като панагюрските златари вземат активно участие в подготовката на Априлското въстание. Не само ремонтират оръжие, но и изработват въстанически кокарди, лъвчета с надпис „свобода или смърт“, посочи Методи Навущанов. В изложбата могат да се видят и свещенически пафти, в които има вграден биволски рог или конско копито.

По думите на уредника Петя Манолова, сред най-известните техники за изработване на украшенията е т.нар. сърмена работа или филигран. В миналото златарството е било предпочитан занаят. „Украшенията нямат само естетическа функция. В дадени моменти те показват и ролята на амулет. Българите са вярвали, че благородните метали предпазват от зли сили, от уроки. Пафтите предпазват и детеродните органи на жената. От нея се очаква не само да роди здрави деца, но и да ги отгледа. Затова някои пафти са толкова големи, за да могат жените да ги носят, тъй като са силни“, каза още тя.

„Прави впечатление колко много пафти има в тези витрини. И това не е случайно. През XVIII – XIX век Панагюрската носия е много скромна. Не е пищна, както в останалите етнографски области на България. Но много добре представя панагюрката и най-вече благосъстоянието на нейния съпруг – именно чрез пафтите, които са изработени с ювелирно майсторство на панагюрските златари. Те влагат целия си талант, за да изработят пафтите за панагюрските жени. Пафтите са символа на престиж и богатство на панагюрци“, каза Емилия Ботева, главен уредник на музея в Панагюрище.  

Изложбата ще гостува до 31 октомври 2023 г. в Каменната зала на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“.