Сряда, 30 октомври 2024

30.10.2024

Последвайте ни

Разходка до скалните ниши в село Красен и наследството от античното тракийско селище

Село Красен се превръща в атрактивен туристически обект за културно исторически и археологически туризъм

Община Генерал Тошево представя най-интересните и забележителни места на територията на общината. Акцентът е върху по-малко известните, но интересни места. Това не са дестинации, които ще откриете в „100-те национални обекта“, но са достатъчно любопитни и очарователни сами по себе си, за да попаднат в рубриката ни „От тук започва България“.

Първата разходка е до една страхотна отбивка за пътелюбители. Тръгваме от град Генерал Тошево в северна посока и след около 21 км влизаме в село Красен – там, където е събрана цялата символика на добруджанската душа. Днес обаче няма да си говорим за светът на Йордан Йовков, а ще се върнем хилядолетия назад във времето. Ще се разходим за скалните ниши в селото. Спираме се именно на тях за нашата първа туристическа обиколка, защото те са абсолютен феномен за Добруджа. Подобни ниши се срещат изключително в Източните Родопи, свързват се с траките и се датират в Ранната желязна епоха (XII–VI в. пр. Хр.) или най-общо в I хил. пр. Хр. Единственото намерено засега тракийско светилище със скални ниши в Добруджа обаче е точно това в село Красен.

Скалните ниши са разположени на около 100 метра в посока изток-югоизток от село Красен, върху десния бряг на Суходолието, извиращо от село Зограф, и на 20 метра западно от черния път свързващ селата Красен и Изворово. Самият комплекс представлява около 15 на брой трапецовидни, арковидни и правоъгълни ниши вдълбани във варовиковата скала.

Трапецовидните скално-изсечени ниши са сред най-характерните за територията на България древни скални изсичания, разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на река Арда по средното ѝ течение и това на Харманлийска река. Трапецовидините ниши, както и скално-изсечените помещения в близкото миналото се приемат от някои археолози като погребални съоръжения на тракийските племена от ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви. Най-често нишите са с височина до 80 cm и дълбочина 20 – 40 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до към 500 ниши. Българската археологическа наука е локализира над 1500 отделни единици към 2001 г; този брой нараства до 3000 през 2021 г., а действителният е 4200 единици и все още расте.

Несъмнено край скалите, върху които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-популярна е идеята, че комплексите от ниши са били грандиозни некрополи. В камерите са полагали керамични урни с праха на покойниците. Формата и обемът на нишите действително дават възможност вътре да са стояли глинени съдове. В някои се наблюдават вдлъбнатини за закрепване на някакви заоблени предмети. Почти всички ниши имат издаден напред горен край, предназначен да пази от дъждовната вода тяхното съдържание. Според някои учени в тези урни полагали праха на обикновените хора, докато в монументалните скални гробници погребвали аристократите. Друго мнение пък определя групите ниши като светилища на мъртвите. Всъщност то е разновидност на първото становище и не му противоречи. Интересно е, че наред с функционалните ниши има и символични, чиито камери не са достатъчно дълбоки, за да може да се сложи вътре керамичен съд.

Интересен е също така фактът, че скалните ниши били издълбавани така, че да устоят на атмосферните условия за дълъг период от време. Стените на скалните ниши са полирани, така че да не се задържа вода в грапавините, което би могло да ускори и улесни процесите на ерозия в скалите. Също така се наблюдава, че нишите били издълбавани под скална козирка. Там, където тя не била естествено налична, древните ни предци сами я издялвали.

За първи път скалните ниши в село Красен са открити през 2014 г. Тогава по сигнал на местни жители, екип на РИМ – Добрич посещава селото и хората показват странни вдлъбнатини във варовиковата скала. Малко по-късно, на 9 юли същата година започват археологически разкопки на обекта. В състава на екипа са включени научен сътрудник Александър Минчев от РИМ – Варна, Йото Йотов – археолог при РИМ – Добрич, Цветелина Христова - директор на Историческия музей в град Генерал Тошево и 10 ученици от училищата в града – членове на Общински младежки съвет.

Предполага се, че скалните ниши в село Красен са от ранно-желязната епоха XII – VI век пр. Хр. и вероятно са използвани за полагане на тленни останки. По време на разкопките е открита и керамика, датирана от IX – X век сл. Хр., от Първото Българско царство. Повечето скални ниши са с правоъгълна форма и дъговидни отгоре, но има също само правоъгълни, трапецовидни и слабо елипсовидни. Почти всички са ориентирани на юг, а само една е на югозапад, което показва, че са били осветявани от слънцето почти през целия ден.

Източно и западно от нишите има данни за значително добиване на обработен камък от скалния масив. Има запазени ясни останки – легла на извадени вече каменни блокове, както и части (сегменти) от колони; само очертани с каменоделско шило или полуготови блокове от варовик, а също и почти напълно завършени, но още не отделени от скалата изделия. Това показва, че поне част от добиваните тук камъни са били използвани в крепостно строителство, а останалите – може би в градежа на частни и обществени сгради в региона – в самите крепости.

След приключването на археологическите разкопки скалните ниши стават все по-популярна дестинация, а интересът към тях расте с всеки изминал ден. Поради тази причина през 2022 г. беше обособена специална туристическа пътека до обекта. Теренът беше подравнен, като неговата дължина е близо 105 метра. Поставени бяха гнайсови плочи, а за обезопасяване на мястото беше монтиран дървен парапет. На няколко места край нишите са поставени и пейки за отдих. Има и обозначителни и информационни табели на български и английски език.

Село Красен отдавна е притегателно място за туристите. Масово обаче хората свързват добруджанското село с писателя Йордан Йовков и неговите страхотни произведения. Благодарение на скалните ниши, село Красен започва бавно да се превръща в атрактивен туристически обект за културно исторически и археологически туризъм. Трябва да се отбележи, че на мястото на днешното село е съществувало антично тракийско селище. От този период са открити ценни находки като керамика и каменни оброчни плочи. В началото на нашата ера римляните оценяват природните дадености на района и оформят малък селищен център. Най-впечатляващата находка от този период е уникалната статуетка от слонова кост, която представлява човешка ръка, държаща орех. Дължината й е едва 11 см, но подобно ювелирно изделие няма аналог на Балканския полуостров.

Скалните ниши в село Красен са едно красиво туристическо местенце на територията на община Генерал Тошево. Намират се в непосредствена близост до селото, с път стигащ до самите ниши и определено си заслужава да бъдат посетени. Паралелно с това могат да бъдат разгледани и много други забележителни места в района.

 

c