Село Дъбовик почете предците си от Горна Чамурла с поставянето на паметник

Спасовден ден – ден, в който се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Ден, в който отдаваме почит на мъртвите си близки, оставяме им първите узрели череши, хляб и жито. Вярва се, че мъртвите “вземат” храната със себе си, а ако няма оставена храна за тях – слагат в пазвата си шепа пръст и си отиват.

На този Спасовден нашите близки, останали да почиват в гробището на румънското село Горна Чамурла, ще си тръгнат за оня свят, носейки със себе си не само храна, а и мир за душите си, които не са забравени.

Това ни събра на този ден - откриването на паметник, поставен в памет на българите, останали завинаги в село Горна Чамурла. Пред наследниците на хората, погребани тук, пред представители на румънската местна администрация и духовенство, кметицата на село Дъбовик и основен двигател на инициативата Стоянка Първева, заедно с кмета на Община Генерал Тошево Валентин Димитров, откри паметната плоча. Освещаването на паметника бе по всички правила на канона и се извърши на два езика – български и румънски, от Отец Тодор и  Отец Джордже Неделиу. Гост на събитието беше и кметът на румънския град Бая Мъгурел-Лауренциу Маршавела. Градоначалниците на двете общини благодариха на инициаторите за поставянето на паметника и ги посочиха, като пример за обединение, разбирателство и доказателство за това, че когато всички гледат в една посока и са чисти в помислите си, вратите пред тях се отварят.

Всяка стотинка за паметника е дарена от наследниците на погребаните тук българи. Средствата са събрани от хората на селата Дъбовик, Капиново, Овчарово, Добрево и Свобода. Имената на 180 човека, останали в гробището на Горна Чамурла са положени в капсула в основата на гранитния паметник, а имената на някои от дарителите са изписани на паметната плоча. Част от спонсорите присъстваха на откриването и г-жа Първева им връчи благодарствени грамоти.

Три години упорита работа е вложила кметицата на село Дъбовик, за да се стигне до този ден. Административни битки, събиране на средства и вяра, че това е кауза, която си заслужава. Приела го, като своя мисия и не минал и ден без да работи по сбъдването на мечтата си. Мечтата, да има паметник на всички българи, останали в гробището на румънското село Горна Чамурла.

По-голямата част жителите на село Дъбовик са наследници на хората, погребани в това гробище. Всеки от тях има свой близък, чийто гроб е останал на румънска територия след Крайовската сбогодба от 1940 година. Един от най-тежките моменти на това преселване е именно раздялата, с тези които не могат да си тръгнат – починалите майки, бащи, деца… С годините надгробните плочи, отбелязващи къде почиват предците им са паднали, а имената им се заличили. Всеки, посетил гробището на селото в търсене на починалите си близки и разгръщал тревата, за да ги открие, знае колко тъжно е това и как чувството, че паметта за тези хора си отива ги натъжава още повече. След този ден всеки, дошъл да търси корените си, ще знае къде да запали свещ, да остави цвете и да прелее гроб. Паметникът ще напомня, че българите, заселили се тук и основали селото през 1891 г. няма да бъдат забравени.

Диана СТЕФАНОВА