Радослав Христов от Добрич и онова, което остава "между редовете"

Млад, търсещ и откровен – Радослав Христов е от онези хора, които не бързат да лепят етикети върху себе си. На 25 години, родом от Добрич,  той вече има зад гърба си образование по история и английски език, а в момента е на финалната права към магистърската си степен по „Режисура в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ. Театърът и поезията са основните му територии, но това, което най-силно отличава Радослав, е честният му поглед към творческия процес – без патос, без поза, с усещане за реалност и умората, която той приема като знак, че е на правилното място.

С него разговаряме за пътя към режисурата, вдъхновението, компромисите в работата с актьори и за събитието „Любов и вино между редовете“ – първата публична изява на артистичната формация „Между редовете“.

Как започна пътят ти в режисурата и кога разбра, че това е твоето призвание?

Пътят ми в режисурата започна преди почти две години, когато се преместих в София да следвам. За момента режисурата ми е интересна. Не мога да кажа, че ми е призвание, но умората от работата ми харесва.

Има ли конкретен момент или проект, който те „запали“ по киното или театъра?

Като дете много обичах да ходя на куклен театър. Като тийнейджър това малко отшумя. Отново се запалих по театъра, когато гледах пиесата „Вграждане“ с режисьор Веселка Кунчева в Кукления театър в Пловдив.

Как град като Добрич е повлиял на гледната ти точка и творчеството ти?

Различни са емоциите, които ме провокират да направя нещо в творчески план. Градът и неговото известно занемаряване ми повлия – както недовършения ни център, така и всяка нова кръпка по току-що оправените пътища – раздразнително. Най-силно са ми повлияли летата с бабите и дядовците ми, пътят към морето, игрите навън. Те събудиха любопитството ми.

Откъде черпиш вдъхновение – реални истории, литература, лични преживявания?

Вдъхновение се черпи от всичко. Преживявайки нещата обаче, се срещнах с много различни хора. Вдъхновението понякога не е достатъчно – аз имам нужда от някой да каже добра или лоша дума. Лошата дори е за предпочитане.

Какъв тип истории те вълнуват най-много да разказваш?

Истории, в които има нещо неосъществено. Истории, в които човекът показва каква е натурата му, когато не получи това, което иска.

Как протича работата ти с актьорите – строг режисьор ли си или по-скоро партньор?

Протича забавно в повечето случаи. Мога да си потупам рамото за това, че всички проекти, върху които съм работил до момента, бяха с искрени партньорски взаимоотношения с актьорите. Всичко е в компромисите. Понякога ще държа компромиса да води към моята истина.

Какви трудности срещна в първите си реализации и как ги преодоля?

Трудности срещнах най-вече с подреждането на графици. Прескачахме дни за репетиции и се наложи да репетираме двойно по-усърдно. Преодоляването дойде след премиерата ни, когато се наспахме.

Кой твой проект до момента ти е най-близък до сърцето и защо?

В момента най-близо и с нож на сърцето ми стои „Любов и вино между редовете“, защото времето намалява – неслучайно казах „с нож“.

Събитието „Любов и вино между редовете“ което ще бъде на 13 февруари е първата публична изява на „Между редовете“. Как се роди идеята за него?

Исках да направя представление, изградено от поезия и лични истории. Говорих с мой приятел и актьор (Геш), който прие идеята и направи връзката с цялата група. Всички са не просто талантливи актьори, но и страхотни като личности. Радостен съм, че прегърнаха идеята и повярваха.

Какво стои „между редовете“ – какво искате публиката да усети, а не просто да чуе?

Да усети себе си. Всяка една история и ситуация, която ще представим, е взета от живота. Нищо от това, което ще разкажем, не е чуждо и според мен публиката ще се припознае. Какво ще усетят? Гъдел.

Смяташ ли, че подобни интимни, литературно-артистични събития имат място в съвременната културна среда?

Имат, разбира се. Подобни събития изграждат усещането за общност.

Какво искаш хората да отнесат със себе си след „Любов и вино между редовете“?

Нека отнесат себе си с някоя от историите, които ще разкажем. Те са близки до всеки един, сигурен съм.

Има ли тема или история, която мечтаеш да реализираш?

Към момента искам много неща да реализирам. След като завърша и си почина малко, ще събера смелост за пиеса на Чехов.

Къде виждаш себе си след 5–10 години?

Надявам се в театъра със същия размер дрехи.

Какво те мотивира да продължаваш, когато стане трудно?

Казвам си, че няма страшно.

Ако трябва да опишеш себе си като режисьор с три думи, кои биха били те?

По-добре да не се описвам сам, че ще разваля хубавото интервю.