Учен от Добрич с новаторски медицински изследвания на Антарктида
С полет по маршрута София – Рим – Буенос Айрес – Сантяго – Пунта Аренас тази сутрин замина последната група от 34-тата Българска антарктическа експедиция, сред която е и проф. дмн Развигор Дърленски – изтъкнат дерматолог и учен, родом от Добрич.
Проф. Дърленски, трето поколение лекар, е син на доц. Борислав Дърленски, който повече от десетилетие оглавяваше отделението, създадено от неговия баща в болницата в Добрич. През 2014 г. той е избран за доцент в Медицинския факултет на Тракийския университет и е специализирал в редица болници в Германия. Днес името му е сред водещите в областта на дерматологията у нас.
На ледения континент проф. Дърленски работи по проект, свързан с морфологичната и физиологичната адаптация на кожата в екстремни климатични условия. От Антарктида той съобщи, че на 1 февруари за първи път в историята са проведени измервания на физиологията на кожата във външна среда под откритото антарктическо небе.
„Новаторското в настоящия проект е, че изследванията се извършват навън, в реалните условия на Антарктика. Подобни проучвания са правени през 90-те години в Скандинавия, но данни за Белия континент досега липсваха“, сподели ученият. Предстои включването на нови доброволци и анализ на времето, необходимо за адаптацията на кожата към суровия климат.
В групата на експедицията са още Драгомир Матеев – заместник-директор на Националния център за полярни изследвания и ръководител логистика на Националната програма за полярни изследвания, както и Ганка Павлова – иконописец. В Пунта Аренас към тях ще се присъединят доц. д-р Марина Стефанова от СУ „Св. Климент Охридски“, която ще работи по изследване за устойчивото развитие на програмата, и Йордан Михайловски, ангажиран с визуалното представяне на Българската антарктическа база чрез 360-градусови камери и 3D скенери.
Очаква се проф. Развигор Дърленски да се завърне в България на 20 февруари. През 2022 г. той вече развя знамето на Добрич на Антарктида – символичен жест, който и днес напомня, че добруджанският научен потенциал има своето място и на най-студения континент на планетата.
