Нестинарка от Добрич: Нестинарският танц е нещо свещено, любовта на живота ми
Учителката по IT Десислава Жекова е единствената нестинарка в Добрич, влязла в жаравата 17-годишна
Нестинарството за мен е нещо свещено, което правя от 25 години. Това е любовта на живота ми. Чувствам го като моето първо дете“, споделя в интервю за Радио Варна единствената нестинарка в Добрич Десислава Жекова.
Тя е преподавател е по информационни технологии в Добрич. На 17 години е, когато за първи път стъпва върху жаравата.
В продължение на 10 години е изпълнител на Представителна детска фолклорна студия „Добруджа”. От 25 години танцува върху жарава и твърди, че когато стъпи върху „килима от звезди”, в душата й настъпва някакво вътрешно спокойствие. „Все едно си даваш почивка на духа, на разума, на ума…Оставаш някъде между земята и небето, в нищото, реейки се. Това е моят вид медитация, вид релаксация. Това е за мен нестинарството…” – споделя Десислава.
Пред Радио Варна тя разказва за първия си танц върху жарава. Случило се преди 25 години в село Малина.
Случайно при една среща между танцьори и други творци, се запознала с нестинари.
Десислава казва, че много малко неща помни от тази вълшебна вечер. „Помня само жаравата, която светеше като диамант. Беше нещо невероятно, вълшебно, мистично. Даже не разбрах как съм влязла“, припомня си тя.
За усещането, когато танцува, споделя: „Много хора го описват като транс. За мен усещането, което чувствам, е да останеш сам със себе си. Да изключиш абсолютно всичко около себе си, да изключиш хората, да изключиш проблемите си, да остане само това, което ти харесва и ти е мечта, с тази енергия, наречена жарава.
Ние не мислим дали ще се опарим. Може би, ако го мисля, тогава ще се опаря. Няма страх. Жаравата, огънят е като мой приятел, нещо което ме зарежда, като одушевена невидима сила, която те хваща и те повежда. Дава ми надежда, любов, спокойствие, пречистване. Като нов човек“, споделя Десислава.
Разказва, че, когато танцува върху въглените, не мисли за стъпките си. „Не е хоро, не е вървене. Влизаш в огъня и вървиш така, както усещаш“, казва тя.
„Винаги танцуваме с иконата на Светите Константин и Елена, това е едно от нещата, които носят нестинарската енергия, те ни закрилят, помагат и водят. Ако не уважаваш светците и огъня, той си го връща. Случвало ми се е да се изгоря, защото съм влизала не със страхопочитанието и с вярата, а защото така съм решила, по скоро напук, е тогава се изгарям“, продължава разказа си нестинарката от Добрич.
Категорична е, че за нестинарите нестинарският танц винаги е свещенодействие.
Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. Днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости и Бродилово. Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език. Нестинарството – така наречено “ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа, като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Богът слънце призовава и дава знак на своите "служители“ да влязат в жарта и това е прословутото "прихващане”.
