Петък, 19 юли 2024

19.07.2024

Последвайте ни

Наводнението, което промени Добрич: Десет години по-късно (ВИДЕО)

Добрич още помни потопа от 20 юни 2014 година - разкази от първо лице за трагедията и усилията за възстановяване

Десет години от катастрофалното наводнение, което опустоши град Добрич и околните райони. Събитие, което ще остане завинаги в паметта на засегнатите жители, оставило стотици без дом, отнело човешки живот.

В онази съдбовна нощ силен дъжд превръща улиците в реки само за минути. Нивото на водата бързо се повишава, причинявайки наводнения в ниските части на града. Много къщи, предприятия и обществени сгради претърпяват тежки щети поради силната приливна вълна.

Започна да вали някъде около 19 часа вечерта и около 20 часа и 30 минути започнаха много проливни дъждове. В началото взехме мерки да проследим пътя на водата и дали тя ще бъде опасна за града. На територията на нашата област докъм 22 часа почти нямаше някаква вероятност на наводнения и малко след това придойде много силна вода и започна да залива първо градския парк“, разказва комисар Дарин Димитров, директор на РД ПБЗН Добрич.

Езерото в градския парк успява да забави стихията и дава възможност на спасителните екипи за евакуация, но въпреки това много малка част от хората са предупредени, за да могат да се евакуират, и това наложи впоследствие цяла нощ да се евакуират хора, припомня комисар Димитров.

Спасителните екипи работят неуморно през целия ден и нощта, за да помогнат на хората, хванати в капан в домовете си или по покривите им. Ужасът на онази нощ преди десет години още стряска живеещите по улица „Копривщица„, където много хора останаха без домове след наводнението.

Къщичката ми беше ниска, събудих се и като видях, че водата влиза във вкъщи, излязох и отидох при една комшийка. Шест години бях по квартири. Имахме и кози, и те се издавиха. Всичко замина“, спомня си Иванка Василева.

Стоян Стоянов бил предупреден от екипи, да вземе ценните си вещи и да напусне жилището си, защото идва голяма вълна.

Стефан Дойчев разказва, че в първите минути държал бащата на Стоян на ръце, възрастният човек бил на легло, а нивото на водата вече било високо.

В блока ни, в мазата беше пълно всичко. Мале, гледахме как къщурките плуват във вода, стана ми лошо, с кръвно съм и с диабет, Боже, прилоша ми“, припомни си Желязка Ганчева, живуща в близкия блок.

Братовчедът на Стефан Георги Дойчев си спомня гледката. – „Водата направи „блуб, блуб…“, напълниха се всички коли, които бяха тук и те повече не стават за нищо, просто са за старо желязо“.

Д-р Артюн Еринозов, директор на ОС на БЧК Добрич припомня, че същата вечер е открит кризисен център в спортен комплекс „Добротица“.

Първият ден беше изключително мрачен, дъждовен, беше студено. Хората идваха и търсеха нашата подкрепа. Настанявахме тези, които бяха за по-продължително пребиваване в зала „Добротица„ и им предоставихме съответно легла и постелъчен материал".

В засегнатия район е обявено от правителството извънредно положение, мобилизирани са военни части и доброволци, които да помагат за справяне с кризата.

Имахме денонощно дежурство, имахме комендант на Добротица, на зала Добротица, който координираше цялата операция, припомня д-р Еринозов.

За комисар Дарин Димитров от пожарната най-силният момент е да види ужаса в очите на хората. – „Това нещо не се забравя. Те губеха имоти, покъщнина, страхуваха за живота си, за бъдещето и ужаса, който се наблюдаваше в техните очи. просто е незабравим“.

Незабравима се оказва и благодарността в очите, нещото, което комисар Димитров цени в пожарникарската професия.

Подобни са и чувствата в онзи момент на директора на БЧК Добрич д-р Еринозов. – „Няма да забравя може би онова, което се изписваше в лицата на пострадалите хора, мъката от загубата на имущество, на дом, на всичко онова, което по-нататък за тях беше изключително тежко. Затова, защото имаше много хора, които буквално нямаше къде да живеят в следващите дни след наводнението“.

Десет години след това опустошително събитие Добрич продължава да се възстановява. Много от засегнатите семейства все още се борят да се върнат към нормалния живот, усилията за възстановяване са бавни и често възпрепятствани от бюрокрация.

Георги Дойчев ни показва, че се още има щети по къщата, които не успява да поправи. – „Всичко е съборено на приземния етаж. Два метра беше водата“ посочва той.

В двора на баба Иванка водата достига два метра и половина. След потопа нейните деца и съседите помагат да възстанови къщата, но това отнема години.

Сега, къщичката я направи синът ми, работеха в Англия със снахата, направиха я и всичко ми купи той. Комшиите тук ми даваха, кой каквото имаше вкъщи, където са купували и трупали“, разказва тя.

Хората в района с болка споделят, че съществена помощ от държавата, от общината не са получили. Подкрепата е била основно от дарители, доброволци и приятели.

Стоян Стоянов отбелязва, именно, че всички в района са покрили със собствени средства разходите по ремонтите, а помощта от държавата е била малка.

Коритото на река „Добричка“ също притеснява живеещите в района. То не е добре почистено, а опитите това да се направи, са довели до разрушаване на отводни канали и бетоновата обшивка.

Има изникнали дървета. Чистиха дерето, обаче камиони начупиха плочите на отводните канали към дерето“, посочва Стефан Дойчев.

Трагедията остава в спомените на хората, а дали екипите днес са по-подготвени, за да не се повтаря кошмарът от 20 юни 2014 година.

Натрупаният опит вече може да гарантира помощ на бедстващо население, независимо какви са причините и в какъв мащаб е“, казва д-р Артюн Еринозов.

Истината е, че в последните пет години нашата Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението положи доста усилия и техниката, и защитните ни средства са много обновени, което означава, че разполагаме с по добра техника, по добре екипирани сме съответно на база добри практики и на база поуки са преработени и плановете за действие и считам, че към момента нашата структура е доста, доста по-подготвена за такива ситуации, отколкото преди 10 години“, уверява комисар Дарин Димитров.

c