На 22 юни отбелязваме Деня на българския фолклор
Тази година на 22 юни за шести път се отбелязва Денят на българския фолклор. Той е обявен през 2019 година от Министерството на културата, по идея на Ансамбъл „Чинари“ и с подкрепата на много творци и институции. Инициаторите избират деня, тъй като е в средата на годината, по време на лятното слънцестоене и дни преди Еньовден – събития, почитани по традиция от българите.
Под народно творчество или български фолклор разбираме всички произведение – писмени и музикални, чийто автор е неизвестен. За техен неофициален притежател се смята народът, те са „на народа“. Думата фолклор идва от английската folklore (folk – народ , lore – знание). Българският фолклор в миналото служи за предаване на цялата народна мъдрост от поколение на поколение. С течение на времето много от видовете фолклор търпят промени, продиктувани от изменения в битието на народа.
Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени.
Българските народни танци са едни от ярките и масови прояви на художественото творчество на българина, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци – на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа. На мегданите и по веселбите, където се създавали и оформяли народните танци, българинът давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общи усилия на народа-творец, хората и игрите са достигнали до ярки национални, самобитни и оригинални форми.
Българският фолклор включва още народните обичаи, приказки, легенди, гатанки и поговорки.
