Мианма три години след преврата: кървав конфликт без надежди за решение

Мианма днес отбелязва третата годишнина от смъртоносния граждански конфликт, предизвикан от държавния преврат на 1 февруари 2021 г., в момент, когато хунтата е изправена пред безпрецедентно протестно движение, предаде Франс прес.
В икономическата столица Янгон улиците бяха до голяма степен безлюдни, тъй като опозицията призова хората да си останат по домовете и да протестират "тихо" срещу генералите, отбелязват журналисти на място. В центъра на града, около сградите в колониален стил, се наблюдаваше засилено военно присъствие. Този район някога беше епицентър на протестите, призоваващи за връщане на демокрацията.
"Радвам се да видя, че няма много хора по улиците", заяви служителка в офис, пожелала анонимност от съображения за сигурност. Тя е решила да не излиза от дома си между 10 ч. (0330 ч. по Гринуич) и 16 ч. (0930 ч. по Гринуич). "Това е доказателство за нашето единство срещу преврата", подчерта тя.
На една от улиците шествие от около сто будистки монаси, носещи знамена в подкрепа на армията и религиозни флагове, наруши затишието, обхванало града с население от около осем милиона души. 
От другата страна на границата, в Тайланд, където живее голяма мианмарска общност, около 300 души демонстрираха пред офиса на ООН в Банкок, като издигнаха портрети на свалената от хунтата лидерка Аун Сан Су Чжи.
"Искам той (Мин Аун Хлайн, лидерът на хунтата) да се оттегли днес. Много хора са загинали заради него. Стига толкова", каза 32-годишната Кай Тхве Кайн, дошла да протестира с двете си петгодишни племеннички.
Хунтата отново отложи обещанието си да организира избори, като вчера удължи с още шест месеца извънредното положение, въведено след преврата. Военните заявиха, че провеждането на избори зависи от възстановяването на стабилността, но днес Мианма е раздирана от ожесточен граждански конфликт между армията и нейните политически и етнически противници, без да се вижда мирен изход. 
По данни на ООН сраженията са довели до разселването на повече от два милиона мирни граждани.
Според местна мониторингова група повече от 4400 души са убити при репресиите, последвали преврата.
Третата годишнина от преврата срещу демократично избраната лидерка Аун Сан Су Чжи бележи "мрачен" ден, се казва в изявление на Стефан Дюжарик, говорител на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.
Армията казва, че е поела контрола върху властта, защото е имало измами на парламентарните избори през 2020 г., които бяха спечелени от партията на носителката на Нобелова награда за мир. Според наблюдателите тези обвинения са неоснователни.
Ръководителят на хунтата Мин Аун Хлайн увери вчера, че армията ще направи "всичко необходимо", за да победи "терористите", но неотдавнашната поредица от неуспехи отслаби позициите му пред неговите войски. Въпреки ограничените си ресурси милициите от Силите за народна отбрана (СНСО), които се нароиха след пуча, изненадаха армията с ефективността си и според анализатори помогнаха конфликтът да стигне до задънена улица.
Близо до китайската граница три въоръжени групи, защитаващи етнически малцинства, успяха да превземат градове и стратегически търговски пътища с Китай при координирана атака в края на октомври, което представлява предизвикателство за хунтата в невиждани след преврата мащаби.
Споразумение за прекратяване на огъня под егидата на Пекин сложи край на насилието в този регион, като облагодетелства коалицията от бунтовници, които запазиха придобивките си, но на други места се водят други битки. Тази ситуация е подкопала морала на офицерите от среден ранг, с които АФП е разговаряла, но всички те са поискали да останат анонимни.
Положението с правата на човека в Мианма продължава да се влошава, заяви ООН във вторник. "Военната тактика винаги е била насочена към наказване на цивилни граждани, за които се смята, че подкрепят враговете им", подчерта Върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк.
Хунтата опожарява села, извършва екзекуции по бързата процедура и използва въздушни бомбардировки и артилерийски удари, за да накаже населените места, които отхвърлят нейното управление, твърдят правозащитни и опозиционни групи.
Армията е предприела и действия срещу критични медии, като е отнела лицензите за излъчване и е вкарала в затвора десетки журналисти. През 2023 г. Мианма е била вторият по големина "затвор за журналисти" в света, веднага след Китай, с 43 журналисти зад решетките, според Комитета за защита на журналистите.
Няколко страни и организации, включително САЩ и ЕС, публикуваха съвместно изявление, в което осъждат "продължаващите жестокости и нарушения на правата на човека, извършвани от военния режим". Дипломатическите усилия за намиране на мирно решение са напразни, въпреки инициативите на ООН и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), в която Мианма е член.
Вчера САЩ обявиха нови санкции срещу две юридически лица, "тясно свързани с мианмарския военен режим", и срещу четири физически лица.
Великобритания също добави днес четири лица в списъка си със санкции срещу Мианма. Засегнати са организации, които според Лондон са замесени в "извършването на сериозни нарушения на правата на човека", според съобщение на британското правителство, цитирано от Ройтерс.