Майка на дете с аутизъм от Добрич: Хората не приемат добре по-различните

Тодор от Добрич е на 19 години. Той е с диагноза аутизъм, тази година предстои да завърши образованието си в Центъра за специална образователна подкрепа „Д-р Петър Берон“. По повод днешния Световен ден за повишаване информираността по проблемите на аутизма разговаряме с майката на младежа Катя Ангелова. За Про Нюз Добрич тя разказва какви са децата с тази диагноза, от какви грижи се нуждаят, каква подкрепа получават и с какви трудности се сблъскват, как обществото ни приема по-специалните деца.

„Аз не мога са кажа, че аутизмът е болест, защото няма изследвания, което да определят: „Ето, това е“. Спектърът е толкова широк. За мен лично е различно състояние. Тези деца живеят в собствен свят, възприятията им са по-различни от на другите. Те чуват повече, виждат повече, усещат повече. По-интуитивни са“, споделя Катя. Обяснява, че проблемът е в комуникацията, тя е по-трудна. „Но са по-обичливи, в тях няма омраза, няма злоба. Чисти души са“, допълва майката.

Доста време семейството й се лута докато на Тошко бъде поставена диагнозата аутизъм. На около година и половина момчето си има детския репертоар – на бебешкия си език отговаря как се казва, на колко е години. На тази възраст прави температурен гърч и след това нещо се „срива“. „На три, три години и половина не говореше – разказва Катя. – Хващаше ми ръката и я слагаше на това, което иска. Нямаше очен контакт, не се обръщаше когато го повикам“. Семейството тръгва по лекари. Първо на логопед, който като им казва, че, според него, се касае за аутизъм. Майката се сърди и не желае да приеме диагнозата. Посещават лекари във Варна, София, Пловдив. След 3-годишно обикаляне на медицински кабинети и центрове в България Тошко е без диагноза. Посещават детска клиника в Германия, където тя веднага е поставена.

„В началото не исках да я приема – споделя Катя. – Все си мислех, че всичко ще мине, ще стане чудо и изведнъж Тошко ще бъде като другите деца“. Жената разказва, че животът на семейството й изцяло е съобразен с с нуждите на сина й. Обяснява, че той не може да се справя сам, постоянно трябва да има човек покрай него. Не може да излезе сам на разходка, защото няма инстинкт за самосъхранение. По думите на майката тези деца имат нужда от напътствия. „Те не са глупави. Напротив, някои са даровити. Тодор, например, има интерес към компютрите, ходи известно време на програмиране. Обаче за него задачите по програмиране трябва да бъдат поднесени по друг начин, различен от този при другите деца“.

До 7 клас Тошко посещава ОУ „Стефан Караджа“. Там има ресурсен учител и помощник-учител. Момчето е в обикновен клас, според майката нещата се случват добре. След 7 клас става трудно, защото не е удачно Тодор да ходи сам по половин ден в училищата, към които Катя се обръща, трябва да има придружител. Тогава решението от ТЕЛК на Тодор е без чужда помощ, майка му работи – в банка. Помагат й родителите й, но няма как да са с детето в училище. Затова след 7 клас Тошко продължава в помощното училище, което ще завърши тази година.

Катя Ангелова има още едно дете – Габриела, която е на 11 години. Сестрата на Тодор му помага в абсолютно всичко, споделя майката. Разказва, че когато момчето е още малко един билкар й казва, че ще имат момиченце след време. Тя не вярва, отговаря му, че и с едно дете трудно се справя. Билкарят обаче е категоричен, по думите му това момиченце ще й оказва голяма помощ. „Най-доброто лечение за децата със специални потребности е да си имат братче или сестриче. Тодор и Габриела заедно сядат да рисуват, да пишат, да правят картички, мартенички“, споделя Катя.

Съвсем наскоро излиза новото решение от ТЕЛК на младежа, то e с чужда помощ. „Надявам се да няма обжалване от НОИ, защото наистина тези деца имат нужда от чужда помощ. В началото също му се полагаше такава, но аз никога не съм я търсила. Но сега останахме сами и наистина ни е трудно“, обяснява Катя, която наскоро губи съпруга си.

Майката смята, че у нас няма достатъчна грижа за децата с аутизъм. До преди две-три години Тошко посещава всеки ден логопед, на когото заплащат родителите. Получава подкрепа в училище и в дневен център, но според майката там заниманията са много малко. Въпреки това тя е много доволна от услугите в центъра – детето се взема от дома, след часовете го връщат. Там с него работи арт-терапевт, логопед, психолог, дори трудо-терапевт – учат ги да готвят, да чистят и на всички други дейности в домакинството. Катя споделя, че проблемът настъпва когато децата навършат 18 години и нямат право на занимания в дневен център. „Могат да посещават такива за възрастни. Лично за мен те не са подходящи. Защото сред възрастните хора има, например, с умствена изостаналост. Той няма какво да научи, на какво да подражава“. Жената споделя, че е част от майките в сдружението на деца със специални образователни потребности „Ние 2020“. По думите й повечето деца там са с разстройства от аутичстичния спектър. В залата на сдружението те се чувстват добре, допълва Катя.

Как обществото приема децата с аутизъм, питаме майката на Тодор. Тя отговаря: „Това е най-големият проблем. Според мен хората не приемат добре по-различните, отнасят се с присмех, с подигравки. Когато в началото ходеше в СУ „Стефан Караджа“ имах чувството, че самите учители не са добре подготвени, не знаеха как да подхождат. И хората не знаят. Като видят на улицата едно дете да се държи по-странно, обръщат се, коментират“.

Мечтата на Катя за Тодор е много проста – да може да се справя сам. По повод Световния ден тя отправя само един призив: Да бъдем по-толерантни към различните.

Водещата снимка е дело на фотографката Ани Иванова по проекта "Различните" деца на България!