Лана Анцаридзе: Заразявам децата в Добрич с любов към сцената

Срещаме ви с Лана Анцаридзе, родена в Тбилиси, Грузия. На 7-годишна възраст заедно със семейството си се местят в столицата на Беларус – Минск, където живеят до 2011 г.

“В България дойдох като ръководител на детска група, с която участвахме в Международния лагер в Кранево. Там се запознах със съпруга ми, заради когото останах да творя в България. Аз съм певица, танцьорка, хореограф, хоров диригент и актриса. Учила съм в музикално училище, музикален колеж и Музикалната академия в Минск. През 2014 г. създадох детския музикален театър, който носи името на моята дъщеря – Дея”, казва за себе си Лана.

Талантливата Лана Анцаридзе вдъхнови за сцената стотици деца от Добрич

Тя обожава работата си и е радостна, че може да обучава и да възпитава деца, с които заедно да показват, че изкуството в България е все още живо и на също толкова високо ниво, колкото и в останалите държави по света.

Срещаме ви неслучайно на днешния ден 1-ви април Деня на шегата с нея. Неотдавна театър “Дея” постави на сцената комедията “Четри стаи” по френския едноименен филм.

Разкажете ни за сюжета на спектакъла “Четири стаи”, за персонажите, които участват?

Това е комедия, която е направена по едноименния филм “Четири стаи” и мисля, че има и българска драматургия, която е направена за театрите, но ние направихме своя. Ние писахме сценарий точно по филма, за да направим адаптация.

Това е една комедия, която не е точно за деца, понеже в нея има и по-дръзки изрази, но е изключително смешна и според мен, изключително феноменално е направен целият сюжет на филма.

Сюжетът се развива в един хотел, където има един нощен пиколо, който остава да работи в нощта на Нова година. Тази нощ става една невероятна и за него и за публиката, незабравима нощ. Случват се неща с него, които са съвсем абсурдни. Всички роли и целият сюжет е преувеличен. Има четири стаи, като например едната е пълна с всякакви странни жени, които накрая се оказват вещици. Те правят магии, за да могат да съживят една богиня и тези съставки, които слагат в казана, за да направят тази маги са много смешни.

Така във всяка една стая се случват такива абсурдни неща. Той се озовава през различни избори, дали да направи нещо или да не го направи. В крайна сметка нощта свършва така, че той от притеснение прави нещо, което никога не би го направил, защото целите му нервни клетки са скъсани.

Лесно ли успявате да накарате публиката да се усмихне, какво Ви казват те след пиесата?

Тази пиеса специално е изключително странна, защото обикновено, когато правим спектакли, повечето зрители ги харесват, но тук има два лагера. Повечето хора харесват комедията, но има и по-консервативни зрители, които остават възмутени. Едните казват, че спектакълът е изумителен и отново идват, а другите смятат, че сме прекалено откровено.

Аз работя с тийнейджъри и знам, че децата използват и по-груб език в своето ежедневие и няма нищо лошо да го кажат на сцена, тъй като по този начин зрителите разбират, че това нещо се и в живота се говори. Но това е изключително за сцена.

Изкуството не се оценява по този начин. Зрителите трябва да гледат пиесата относно самия сюжет и представянето на децата, което е много по-важно.

Талантливи младежи от Добрич представят спектакъла „В ляво от асансьора”  

Имате ли други комедии в репертоара си и как се вдъхновявате да ги поставяте на сцената?

Аз не съм родом от България и не съм запозната напълно с българската драматургия и всички пиеси, които правим са адаптации на различни филми, които съм гледала, когато съм била майка с моята майка, приятели. Това са обикновено френски филми, стари комедии, които в България не са били много популярни.

Имахме една пиеса “В ляво от асансьора”, като мисля, че и тази пиеса има българска адаптация, но ние пак сме направили наша си, тъй като такива филми, които имат една локация са много лесни за поставяне на сцената.

“В ляво от асансьора” е френска комедия, в която играе Пиер Ришар. Това е филм, който в Беларус и Русия е много разпознаваем, за разлика от България, където за голяма част от публиката е нещо ново.

Подготвяте ли нещо ново?

Подготвяме още една френска комедия, която не сме сигурни, че ще направим, тъй като там има проблем относно нашия състав. Пиесата се играе само от момичета, а ние имаме и момчета в колектива и трябва нещо да се промени.

Как се подготвяте, за да влезете в роли с децата, които играят в пиесата?

Не е трудно. Ние работим по системата на Станиславски, като има специални упражнения, които с тях се упражняваме, влизаме в ролята, имаме чете на сценария, анализ на всяка роля, на всеки характер и след  това започваме да сглобяваме.

По принцип самият процес не е лесен, обаче е много интересен за децата и по този начин те се развиват много в актьорското майсторство. Те не просто четат текст и излизат на сцената, а се потапят изцяло в персонажа си. Те измислят неговия живот преди сама пиеса, след това.

Момичета от Украйна с желание да посещават Детски музикален театър „Дея” в Добрич 

Има ли деца, които са решили, че ще се занимават професионално с актьорско майсторство?

Да, разбира се, има. Аз ги заразявам с любов към сцената. Има деца, които са завършили училище и вече са продължили с творческия път в България и не само тук.

Как подготвяте реквизита и костюмите си?

Винаги е много сложно, защото всички, с целия колектив, с децата подготвяме и реквизит и костюмите и един от нашите най-големи помощници е бащата на едно от нашите момичета Красимир, който е архитект и ни подготвя най-сложните декори, които са за нашия музикален театър. Той ни помага с чертежите на целия декор, а с моят мъж двамата го и реализират.

В началото беше много сложно с костюмите, като и финансово и с материали имахме огромни затруднения. Тогава жената на Красимир, Надя ни помогна много. С нея намерихме множество мостри на платове с които успяхме да направим костюмите за нашата първа пиеса “Алиса в страната на чудесата”. След тов аизвика цяла група от цени, с които създадохме много бързо и лесно всички костюми.

Мюзикълът “Коралайн” на музикален театър “Дея” завладява сцената в Добрич днес 

Какво предстои от тук нататък и къде можем да ви видим на сцена?

Сега е сложно, особено след пандемия, когато всички театри изкарват своите пиеси, а и в края на учебната година, сложно ни е и да запазим сцена, защото не сме професионален състав.

Засега “Коралайн”, последната ни постановка я играхме само в Добрич и Варна, докато постановки с Младежкия център в Добрич играем само там. Надявам се, че скоро време ще успеем да излезем на професионална сцена и с други драматичен театър.

С Танцовия театрален състав ще участваме през април в едно състезание в Русе, а в края на април сме на състезание в София. Търсим и възможност да изиграем “Коралайн” още веднъж преди лятото, стига да успеем да запазим сцена или да успеем да отидем отново на фестивалите.

Фестивалите ни създават репутацията, въпреки, че за мен е най-важно да излезем на професионална сцена, защото това дава на децата да усетят професионалния дух – да участваш в истински театър, да видиш хубава сцена, да дойдат зрители, които не познаваш, да видиш реакцията им. Това е най-важното и зареждащото на тях.

Танцов театър „Дея” от Добрич с голямата награда на международен фестивал 

Имаме покана за Италия и за Северна Македония, но понеже е малко сложно, понеже  всички фестивали съвпадат с матурите на нашите деца, все още не сме успели да отидем в чужбина, но надявам се, ще стане и това.

Снимки: Димитър Христов и личен архив