Константина Петкова представи автобиографичната си книга в Добрич (СНИМКИ)

Оперната певица Константина Петкова представи своята автобиографична книга „Това, което чух, видях и преживях“ (изд. „Фама“, София, 2022) сред десетки приятели в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич.

Събитието откри директорът на културния институт Теодора Денкова. Тя благодари на маестра Петкова, че разказва за своя забележителен и поучителен живот, който ни вдъхновява да се отнасяме с обич и отдаденост към хората, професията и родния край.

С вълнуващи откъси от книгата публиката запознаха музикалният педагог Детелина Петкова, председателят на фондация „Вигория“ Мария Добрева, заместник-председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Росица Бояджиева-Вълева, както и самата маестра Петкова.

Представянето бе съпътствано от инструментални изпълнения на млади таланти и на самата Росица Бояджиева-Вълева.

Константина Петкова  започва своята кариера на 20-годишна възраст в хора на Русенската опера през далечната 1958 г. Няколко години по-късно се озовава в Италия, където завършва оперно пеене в прочутата консерватория „Санта Чечилия“, а след това специализира оперна режисура при Херберт фон Караян във Виена.

Участва в редица оперни спектакли на големите европейски сцени, концертира и като солистка на знаменития оркестър „Виртуозите на Рим“. Движи се в артистичните среди на прочути музиканти, режисьори и художници като Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара, Микеланджело Антониони, Федерико Фелини, Виторио де Сика, Кристо, Баския... Кариерата ѝ продължава в САЩ, където преподава и реализира свои постановки на алтернативни сцени в Ню Йорк.

През 1986 година Константина Петкова се завръща в родното си село Пчеларово, където създава музикална школа и обучава бъдещи оперни певци. След време тя превръща градината и стария обор на бащиния дом в театрална и музикална сцена, където си дават среща известни музиканти, певци, актьори, писатели и художници от България и чужбина.

Някои наричат артистичния дом на маестра Константина Петкова „късче от рая“, а последното изречение от спомените ѝ гласи: “Историята продължава...“