Комисар Димитров, РД ПБЗН Добрич: Най-силния момент - виждахме благодарността в очите

На днешната дата преди 10 години Добрич осъмна под вода, цели квартали бяха наводнени. Вечерта на 19 юни започна силен порой, който продължи цели 17 часа. На 20 юни десетки съдби бяха разбити. Един човек загуби живота си, стотици потърсиха помощ в кризисния център, а близо 3000 жители на град Добрич бяха засегнати.

Във водната стихия на първа линия бяха служителите на МВР от Районната дирекция по Пожарна безопасност и защита на населението, полицейските участъци, както и представители на Българския Червен кръст и Българската армия.

Директорът на РД ПБЗН Добрич, комисар Дарин Димитров, беше сред първите, които научиха за предстоящото бедствие и излязоха с екипите си в града.

Комисар Димитров, помните ли часовете преди бедствието? Кога започна всичко, успяхте ли да предупредите хората, какво предстои?

Спомените ми са, че започна да вали някъде около 19 часа вечерта и около 20 часа и 30 минути започнаха много проливни дъждове. В началото взехме мерки да проследим пътя на водата и дали тя ще бъде опасна за града. На територията на нашата област докъм 22 часа почти нямаше вероятност за наводнения. Малко след това придойде много силна вода и започна да залива първо градския парк. За наше щастие езерото беше празно и в началото пое доста вода, преди да се излее в града, но въпреки това много малка част от хората бяха предупредени, за да могат да се евакуират и това наложи впоследствие цяла нощ да евакуираме хора.

Кой е най-силния момент, който можете да отличите в деня на потопа?

Най-силния момент е ужасът в очите на хората. Това нещо не се забравя. Те губеха имоти, покъщнина, страхуваха се за живота си, за бъдещето и ужаса, който се наблюдаваше в техните очи, просто е незабравим. След това видяхме и благодарността в очите, което е нещото, което ценя в нашата професия.

Днес намират ли се още хора, които ви разпознават и си спомнят, че в, може би най-трудният момент, сте бил до тях?

Минаха доста години и истината е, че скоро никой не се е връщал назад във времето и никой нищо не ми е казвал. Но нещо, което няма да забравя в онези месеци, които бяха минали след опустошителното наводнение, съвсем случайно бях в една банка и жената, която стоеше зад касата, ме попита „Вие ли сте директорът на пожарната?“, аз отговорих положително. Тя излезе от помещението, за да ми благодари и, за да каже, че и тя е пострадала от наводнението, както и че са ѝ помагали пожарникари от Пловдив за спасяване на покъщнината.

В банката имаше доста хора и започнаха един през друг да изказват своето мнение и посочваха пожарникари по малките им имена, които са им помагали в това бедствие. Виждах благодарността в очите и това е един момент, който дава оценка за цялостната ни дейност като структура. Това не се забравя.

Какви са поуките, които успяхте да си направите след онази нощ?

Нашите поуки, като структура, са много разнопосочни. Започнахме да следим метеорологичната прогноза превантивно, получаваме постоянно информация за наличието на количествата дъждове, които се очакват. Започнахме по-внимателно да следим деретата. Започнахме да контактуваме със съседни области и това всичко в рамките на превантивните дейности, за да може в момент, в който има заплаха, по-своевременно да предупредим хората да вземат и те мерки, било то за евакуация, било за отвеждане на водата, за да може в една такава друга ситуация да имаме по-малко работа.

Много структури са отговорни за дейността по превенция от наводнения. Всяка една си е извадила, надявам се, техните поуки. Било то за застрояване, било за канализация, за почистване на дерета, реки, корита, поддържане на язовирни стени, за да може да не се допуска това наистина страховито събитие.

Подготвени ли сте към днешна дата, технически по-добре ли сте обезпечени, за да можете да реагирате на подобна стихия?

Истината е, че в последните пет години нашата Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението положи доста усилия и техниката, и защитните ни средства, са обновени, което означава, че разполагаме с по-добра техника, по-добре екипирани сме. На база добри практики и на база поуки са преработени плановете за действие и считам, че към момента нашата структура е доста, доста по-подготвена за такива ситуации, отколкото преди 10 години.

Да разбирам, че вече имате и по-добър капацитет да извършвате издирвате хора, да провеждате отводнителни мероприятия и други?

Да по проект, който се осъществи между Община Добричка и Община Кълъраш, Румъния закупихме доста техника, която е специално за работа при такива ситуации, при наводнения и бедствия от наводнения. Освен защитни облекла, помпи за отводняване и ред други, придобихме и лодка, спасителни жилетки, бяхме оборудвани с един доста добър съвременен дрон, който вече използвахме в проучвателно мероприятие, за да преценим какви са придошлите води, откъде идват и каква е опасността.

Затова сме и благодарни на кмета на Община Добричка, за това, че участва в един такъв проект и ни оборудва с техника, с която бихме били по-полезни за обществото.

Какво следва оттук нататък?

Да се надяваме да няма такива бедствия в България и в световен мащаб. Преди 10 години бедствието не беше само на територията на град Добрич, но и на курортен комплекс Албена. Там шест хотела, които са на брега на морето, бяха отцепени от света, а една година по-късно имаше опасност язовир Одринци да прелее, където евакуирахме три населени места превантивно, за да не се стигне до жертви.

Да си пожелаем всички да няма такива бедствия!