Има ли връзка между отглеждането на пчели, обилието на дивеча и производството на чиста електроенергия от вятъра?
Фиг. 1: Пчелини и разнообразие от птици включително ловни видове като яребици и бекаси в община Каварна, където работят вече 20 години над 250 вятърни турбини
Използването на вятърната енергия за задвижване на различни механизми е започнало в древността. По нашите земи вятърни мелници е имало през цялата история в различни региони на България.
Фиг. 2: Вятърната мелница край Венец
Някога в Лудогорието е имало стотици вятърни мелници, а двайсетина от тях са се намирали край шуменското село Венец.
Фиг. 3: Вятърната мелница в село Белинци край Исперих
В северния край на село Белинци се е намирала Вятърна мелница от края на ХIХ век, която е била изградена от дървен материал и дълги години е ползвана като музеен експонат за демонстрации. Показвали са на посетителите как е протичал процеса на мелене на зърно, разказвали са за историята и значението на вятърните мелници в този регион. За съжаление, мелницата паметник на културата изгоря напълно през 2019 г.: Изгоря мелница - паметник на културата край Исперих - Площад Славейков (ploshtadslaveikov.com)
Така вече познатата на населението на България технология се завръща през 21 век с нови възможности за производство на електроенергия.
През последните десетилетия човечеството е изправено пред избора да продължава да гори изкопаеми горива и да унищожи живота на планетата земя или да премине към нови чисти източници на електроенергия от възобновяеми и неизчерпаеми на практика източници, каквито са вятърът и слънцето.
И конкретно към темата:
Има ли връзка между отглеждането на пчели обилието на дивеча и производството на чиста електроенергия от вятъра?
Това не е риторичен въпрос и често се обсъжда в последните години, въпреки отсъствието на обективни данни за въздействие на ветрогенераторите върху пчелите и дивеча.
Вятърна енергетика и дивеч
В България изграждането на първите мощности за производство на електроенергия от вятъра започва малко след 2004 година. През периода 2008 – 2012 са изградени основните действащи и към този момент съоръжения.
Основен район за развитие на вятърната електро енергетика е отново Добруджа – региона с доказан ветрови потенциал - с измерени най-високи стойности на скоростта на вятъра и продължителност на периодите, през които може да се използва този ресурс.
Фиг. 4: Инсталирана мощност за производство на електроенергия от вятъра в мегавати за периода 2008 – 2021 години в България
През този период на развитие на производството на електроенергия от вятъра са проведени задълбочени изследвания на екосистемите и специално на биологичното разнообразие в районите с изградени ветрогенератори.
Направените проучвания са проведени преди изграждането на съоръженията и след въвеждане в експлоатация на ветроенергийните паркове (ВЕП) с цел да се сравни броя видове, сезонната динамика и числеността на отделните видове в една и съща територия преди изграждането на ВЕП и след въвеждане в експлоатация на съоръженията.
Като резултат от дългогодишните изследвания (повече от 20 години) са натрупани конкретни данни и ценен полеви опит, което ни позволява да направим сравнение и да отговорим на поставения въпрос - има ли промени в числеността на дивеча и броя пчелни семейства след изграждане на ветроенергийните съоръжения.
Вятърните генератори и промени в числеността на дивеча
За източник на данни са използвани събраните от Държавно Ловно Стопанство – Балчик протоколи за отстреляния брой птици по видове по време на ловните излети през съответната година. Данните са предоставени за анализ от Национална Агенция по Горите с писмо номер ИАГ-17572 / 28.07.2023 в съответствие със закона за достъп до обществена информация.
Брой отстреляни пъдпъдъци (горе) и яребици (долу) по години преди и след изграждане на вятърни генератори в територията на Държавно Ловно Стопанство Балчик
Внимателният анализ на данните за отстреляни пъдпъдъци и яребици в селата Българево, Камен Бряг, Свети Никола, Община Каварна, където са изградени основните действащи мощности за производство на електроенергия от вятъра показва, че са отстреляни значително повече птици от тези два вида в периода след изграждане на ветрогенераторите.
Логично е след засиления острел на тези видове да се наблюдава намаление на тяхната численост в последващ период, но това не е свързано с изграждането на ветрогенератори.
Брой отстреляни бекаси (горе) и зеленоглави патици (долу) по години преди и след изграждане на вятърни генератори в територията на Държавно Ловно Стопанство Балчик
Тези безспорно обективни данни еднозначно показват, че твърденията за намаляване на дивеча поради изградените в тези села ветроенергийни съоръжения не съответстват на установените факти.
Вятърните генератори и пчелите
Отглеждането на медоносната пчела е основен индикатор за устойчивото екологично равновесие на дадена територия. Това е така защото пчелите бързо реагират на промени в екосистемите. Живота на пчелните семейства зависи както от чистотата на средата на живот така и от наличието на запазени естествени природни местообитания където пчелите могат да събират всички необходими за пчелното семейство чисти прашец и нектар.
Фиг. 5: Разположени в основата на ветрогенератор пчелни кошери са обикновена гледка в землищата на селата от община Каварна
Най –вредно за пчелите особено в земеделските региони е пръскането с химически препарати на големи площи с моно култури като слънчоглед и рапица, от които пчелите събират големи количества мед.
Проблемът с химизацията на селското стопанство е поставен не само като враг на пчелите, но и като основна причина за загуба на биологично разнообразие водещо до изчезването от природата на много биологични видове.
При определянето на влиянието на вятърните генератори върху пчелните семейства често проблема е в припокриването на районите с ветрогенератори и тези с интензивно земеделие и използване на химически препарати на големи площи. Това припокриване води до изкривени резултати при анализа на статистическите данни налични и в България.
За да преценим дали наистина има намаление на броя пчелни семейства в землищата на селата и градовете където има изградени ветрогенератори за производство на чиста електроенергия сме използвали РЕГИСТЪР НА ПЧЕЛИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ 21.06.2024 г. (данни от Българската Агенция по Безопасност на Храните).
Фиг. 6: Брой пчелни семейства по административни области на България и брой работещи вятърни генератори към август 2023 година.
Съпоставката на работещите вятърни генератори в България с броя пчелни семейства по административни области показва, че най-много пчели се отглеждат именно в районите с най-много вятърни генератори. Тази картина еднозначно опровергава твърденията за конфликт между производството на чиста електроенергия от вятъра и отглеждането на медоносни пчели.
Отсъствието на отрицателно въздействие на ветроенергийните централи върху медоносните пчели е потвърдено от специално проведено проучване във Южна Франция.
Фиг. 7: Копие от научно изследване на пчелни семейства в Южна Франция установило отсъствие на въздействие
Изследването в регион на Южна Франция с работещи вятърни генератори посочва категорично, че разположените в близост кошери не са повлияни отрицателно. В изследването е специално посочено, че яйцеснасянето на майката както и ориентацията и защитното поведение на пчелите не зависят от наличието или отсъствието на вятърни генератори в района на пчелина.
Адаптивността на медоносната пчела към променящите се условия на живот са много големи. Много от хората който отглеждат пчели са намерили начини да отглеждат пчели дори в условията на големите градове. Това ясно показва, че магнитното поле на електропреносната мрежа и електронните устройства заобикалящи ни ежедневно не влияят на медоносната пчела.
Фиг. 8: Развитието на градското пчеларство – модерна тенденция в големите градове
В заключение трябва да подчертаем, че преходът на съвременната икономика към възобновяема енергия включително вятърна е стъпка към опазването на фундамента за устойчивост на екосистемите и околната ни среда. Основният инструмент за оцеляването на живота като основа за съществуването на човечеството е съхранението на биологичното разнообразие. Наша обща цел е да предприемем реални действия за опазване на биоразнообразието като забавим промените в климата на планетата ни и да дадем шанс на живия сват да се адаптира към промените. Това може да стане само чрез ограничаване на всички източници на въглеродни емисии в атмосферата. Един от методите за постигане на тази цел е устойчивото развитие на вятърната енергетика в хармония с животинския и растителен свят на планетата.
Автор: Проф. Павел Зехтинджиев
