Петък, 19 юли 2024

19.07.2024

Последвайте ни

Д-р Еринозов, БЧК Добрич: В кризата видяхме човечността, която често липсва в ежедневието ни

10 години след потопа: „Няма да забравя изписаната мъка в лицата на пострадалите - загубата на дом и имущество беше неизмеримо тежка.“ – д-р Артюн Еринозов

На 20 юни 2014 година, точно преди десет години, Добрич се събуди в разгара на водно бедствие. Обилният дъжд, продължил 17 часа, и мощната приливна вълна по река Добричка засегнаха почти 3000 души от 750 домакинства, а 356 души бяха настанени в кризисния център в спортен комплекс „Добротица“. Природната стихия отне човешки живот и разруши десетки домове, предприятия и обществени сгради.

Сред първите, призовани да помогнат, беше д-р Артюн Еринозов, директор на Областния съвет на Българския Червен кръст в Добрич. В ранните часове на 20 юни, точно в 4 сутринта, той е събуден с тревожната новина за наводнението, което вече е достигнало до жилищния му блок. Съсед му помага да се измъкне, а семейството му подготвя провизии. Така д-р Еринозов се отправя пеша към централата на БЧК в Добрич и оттам към кризисния център, за да окаже помощ на пострадалите.

Д-р Еринозов, помните ли каква беше атмосферата в кризисния център в зала „Добротица“, където 356 души бяха евакуирани?

Спомням си, че първият ден беше изключително мрачен, дъждовен, беше студено. Хората идваха и търсеха нашата подкрепа. Настанявахме тези, които бяха за по-продължително пребиваване в зала „Добротица“ и им предоставихме съответно легла и постелъчен материал, за да могат те в рамките на дните, в които престояват тук, да могат не само да нощуват, но и да могат да се хранят нормално, да могат да ползват сервизни помещения, вода, храна и лекарства, разбира се, за ония, които бяха болни, а имаше сред тях и тежко болни.

Разбира се, че сами не можехме да го направим, затова съвместно с Община град Добрич, с Областната администрация, както и с Центъра за спешна медицинска помощ и МБАЛ Добрич. Всички те, наистина се нуждаеха от помощ и доколкото бяха нашите възможности, получаваха такава помощ. Имахме денонощно дежурство, имахме комендант на зала „Добротица“, който координираше цялата операция.

10 години по-късно - Какво няма да забравите от датата 20 юни 2014 година?

Няма да забравя може би онова, което се изписваше в лицата на пострадалите хора, мъката от загубата на имущество, на дом, на всичко онова, което по-нататък за тях беше изключително тежко. Затова, защото имаше много хора, които буквално нямаше къде да живеят в следващите дни след наводнението.

Разбира се, че няма да забравя и солидарността, която беше проявена от областните организации на Червения кръст в страната. Няма да забравя, разбира се, и всички онези български граждани както от град Добрич, така и от страната, които се отзоваха на нашия апел да подпомогнат бедстващото население.

Няма да забравя и това, че в такъв един ден и дните които последваха голямото наводнение, всички се стремяха да помагат, независимо с какво, независимо с колко. Но в тях се прояви една човечност, която за съжаление не винаги съпътства хората. 

Но важното е, че в момент на кризи, каквато беше кризата през 2014 г., след 20 юни хората бяха готови да помагат. Това няма да го забравя.

Днес БЧК може ли да отговори отново на подобно предизвикателство и по-подготвени ли сте?

Опитът, който натрупахме през 2014 г. ни помогна да се справим с бежанската криза, която беше само преди две години. Няколко месеца тогава, когато се изискваше от Българския Червен кръст много бързо да реагира на бежанския поток, който навлизаше в България и то най-вече през граничния контролно пропускателен пункт край Дуранкулак. И когато на денонощие Българския Червен кръст трябваше да се справя с около 1000 1500 души, които идваха и търсеха подслон в нашата страна, търсеха подкрепа, търсеха храна, вода и това безспорно беше следващият ни такъв кризисен или критичен момент, който надгради вече нашия опит.

Сега вече Българския Червен кръст както в Добрич, така и на национално ниво имаме онази подготвеност да можем изключително своевременно да се организираме, да се мобилизираме, тъй като самата мобилизация на човешкия ресурс е изключително труден процес. Натрупаният опит вече може да гарантира помощ на бедстващо население, независимо какви са причините и в какъв мащаб е.

c