Млада жена от Добрич избра  своето бъдеще – пилот на военен самолет

Михаела Иванова е второкурсничка във ВВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия, а специализацията й е летец-пилот. Вижда своята реализация под пагон и на самолет

Михаела Иванова е завършила Езикова гимназия „Гео Милев“ в Добрич с първи език немски и втори английски. Има диплома по немски език с С1. От пети до 11 клас се тренирала лека атлетика. Сега е второкурсничка  във Висшето военно въздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, специализацията й е летец пилот.

Михаела е категорична, че никога не е имала съмнения в избора си да стане летец, че иска това да е нейното бъдеще. „Бях много малка, когато у мен се зароди тази мечта, не съм мислила за нищо друго. Не съм имала друг вариант“, споделя младата жена. „Откакто се помня, искам да бъда пилот. Първоначално гледах предавания по телевизията. След това започнах да чета, да се интересувам. Ставаше ми все по-интересно. Когато научих за училището в Долна Митрополия си казах, че няма как да не се пробвам“, връща лентата назад тя.

Счита, че да си военослужещ, при това жена, ще става все по-модерно. Макар и сега да има млади хора, които се насочват към тази професия, те не са толкова, колкото са желаещите да се развиват в сферата на информационните технологии, например. Когато нейни връстници разберат какво учи, неминуемо първата реакция е възклицание, не могат да повярват, че красивата млада жена учи за пилот.

„Мисля, че все повече ще е моделно да си военно служещ и да си жена пилот“, вярва Михаела. Все повече момичета се ориентират към тази професия. Това го показва и броят на младите жени, които учат във ВВВУ. В нейния курс са само две, но в следващия випуск броят им расте. Тази професия представлява вече голям интерес и за жените, не само за мъжете, споделя тя.

На приемните изпити по физическа подготовка се представила много по-добре от мнозина от кандидатите мъже. Принос за това имат заниманията по лека атлетика. Но и упоритостта и желанието на младото момиче да сбъдне мечтата си. Споделя, че конкуренцията сред бъдещите пилоти не е по пол, а според знанията и уменията им. „Няма толкова голямо значение дали си мъж или жена, отколкото как се справяш, дали си постоянен, дали учиш редовно. Трябва да си сериозен в това, което правиш. Без значение дали си мъж или жена. По-скоро няма деление“, счита тя. Колегите й се отнасят с уважение към нея.

И сега има жени пилоти, основно във военно-транспортната авиация. Не са много, но ги има. Много по-различно е във военната авиация. Интензитетът на задачите, които се изпълняват. Не летиш от едно летище до друго, изпълняваш бойни задачи, имаш различни учения. Много по-интересно и динамично, според мен, е във военната авиация.

Макар да не помни времето, когато военното летище в Добрич действаше и самолетите редовно летяха над града, тя от малка знае много за историята му. От разказите на родителите си, гледала е филм за него, има и книга.

Казва, че в летенето я привличат адреналинът, вълнението, както и свободата, която дава. Очаква първите й полети да бъдат през пролетта, когато ще започнат стаж.  

Миналата пролет скачали с парашут във военното училище. „Направихме всеки по два скока, които са задължителни в програмата. Усещането беше невероятно, имаше много адреналин, особено на първия скок. Скачаш сам, без инструктор. Няма как въобще да не се страхуваш, тъй като е нещо съвсем ново, каквото не си правил никога досега. Важно е да не се замисляш за страха“, сподели Михаела.

През ум не й минава да замине за чужбина. Планът й е ясен - след като завърши, остава  в армията, във Военно-въздушните сили на Република България. Иска да се развива  именно тук, да е практикуващ пилот, да се обучи и развие в кариерата си.

Надява се да е от първите, които ще пилотират новите бойни самолети F-16, които българската армия очаква.   

Михаела категорично е избрала своя път в небето – решила е да продължи с военна авиация. Вижда своята реализация под пагон и на самолет.