Народният представител Албена Симеонова с въпроси към земеделския министър Гечев
По време на първото редовно заседание на Комисията по земеделието, храните и горите народният представител от Добрич Албена Симеонова от паарламентарната група на Демократична България (Зелено движение), отправи 2 въпроса към министъра на земеделието Явор Гечев.
"Биоземеделието е една от ключовите цели на Стратегията „От фермата до трапезата“. Европейската комисия предвижда площите заети с био производство в ЕС да достигнат 25 % от общата използваемата земеделска площ до 2030 г. България си е поставила амбициозната цел биологичните площи до 2030 г. да бъдат 10% от ИЗП. ", посочи Албена Симеонова. Тя подчерта, че биоземеделците са поставени в условия за работа без аналог в друга страна ЕС. Административната тежест и свъхрегулациите водят до масово отказване от биологично производство. През 2016 г. сме имали 6‘964 оператори в система на контрол със 160‘000 ха земя, днес операторите се само 4‘352, т.е. за 5 години 2‘612 са се отказали. Биологичната земя вече е наполовина – 83‘848 ха, или 1,6% от ИЗП на страната. По мярка 11, която подпомага био производството в България за периода 2015-2022 г. са предвидени 246 млн. евро, но до м. юни тази година са усвоени само 168 млн. евро (68,3%). максимално всички по веригата – от производството на полето до продажбата на краен клиент. В момента текат работни групи за промяна на наредбата за биологично производство. Вкарват се текстове, които създават ненужна административна тежест, измислят се дори национални правила, които противоречат на Регламент 848.
В тази връзка тя пита министъра дава ли си сметка ръководството на земеделското министерство, че администрацията и служителите в министерството са отговорни за постигането на целите в стратегическия план и по-специално 10% био площи до 2030 г. Симеонова задава още въпроси за това съществуват ли механизми, посредством които политическото ръководство да наложи на служителите в дирекциите си да вземат предвид мнението на заинтересованите страни в процеса на изготвяне на всички документи, които ще определят развитието на био сектора следващите години, както и да работят в интерес на развитието на биологичното земеделие, а не за разбиването му.
Симеонова пита още в какъв размер ще бъдат обещаните след протеста на Националната асоциацията на българските лозари в понеделник допълнителни средства за подпомагане на сектор “Лозарство”. Българското лозарство не се нуждае от помощ само да бъде конкурентноспособно със съответно държави като Гърция, Португалия, Италия, Испания, Франция, където подпомагането е в размер повече от 250-300 евро на декар лозя, а трябва да възстанови нормалния си темп на развитие и българското винопроизводство да възвърне своите традиции не само в Европа, но и в останалия свят.
