Днес е празникът на Българската авиация и ВВС
На 16 октомври е празникът на авиацията и Военновъздушните сили. Днес се навършват 110 години от първия боен полет на българската авиация. На тази дата през 1912 година двама български военни авиатори – поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, за първи път в реална обстановка в небето над Одрин са използвали самолета като бойно средство.
С Разпореждане на Министерския съвет от 1 юни 1963 година, 16 октомври е обявен за Празник на авиацията и Военновъздушните сили.
Създаването на българската авиация започва още в края на ХIХ век. По-близо до мечтите, отколкото до реалната възможност за истински полет, са опитите за летене в края на XIX век на Йорчи Събев от с. Маломир – Елховско, и на Елисей Петков от с. Хотница, Великотърновско, извършени със собственоръчно направени криле. Тези опити, както и усилията да бъде построен балон в Разград през 1880 г., завършват безуспешно, но от техния наивитет припламва у нас авиационната идея.
Пропагандирането и у нас върви успоредно с първите стъпки на авиационната ни наука (1890 – 1903 г.)
Изграждането и развитието на българската авиация е свързано с решаването на национално-освободителния въпрос през балканската война (1912 – 1913 г.). Още на 12 септември 1912 г., когато в България е обявена обща мобилизация, аеропланното отделение получава заповед да се пребазира край град Търново Сеймен (днес Симеоновград) със своя самолет “Блерио XXI”.
На 11 октомври 1912 г. отделението се установява край Свиленград, където е щабът на 2-ра армия. Тук започват да пристигат и други български летци и механици, завършили авиационни школи в Русия и на Запад. Идват и част от закупените нови самолети. Пристигат и чуждестранни поданици (някои със своите самолети), за да участват като доброволци във войната на страната на българите.
В началото на Балканската война българската военна авиация разполага с 21 сглобени и готови за бой самолета, като до края на войната техният брой става 29. Ако прибавим към тях двата трофейни турски самолета “Харлан”, пленени от българските войски край Лозенград, и аеропланите на доброволците, ще получим общия брой 35.
По своя тип самолетите на българската военна авиация са различни: “Блерио”, “Албатрос”, “Нюпорт”, “Фарман”, “Воазен”, “Сомер” и “Бристол”. Те са двуместни и едноместни, моноплани (едноплощници) и биплани (двуплощници) със скорост до 110 км/ч и височина на полета до 1500 метра. Мощността на моторите е от 35 до 100 к.с.
С настъплението на армиите в дълбочина още през първия период на войната авиацията прозорливо и новаторски е преустроена в три аеропланни отделения.
Първо аеропланно отделение остава на летище Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда Одринската крепост. За командир е назначен поручик Радул Милков.
Източник: ВВС
