Почитаме паметта на една от най-тачените светици – Св. Петка Търновска

На 14 октомври Православната църква почита Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българите и Петка Търновска - една от най-почитаните светици не само в България, но и в целия православен свят. Днес в 8.30 часа Доростолският митрополит Яков ще отслужи света литургия в храм "Св. Мчк Георги Победоносец" в Тервел по случай деня на Света Петка, съобщават от Община Тервел.

Живяла през ХI век, светицата се прославя с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват. Знае се, че родителите й са българи, живеещи в Тракия (в град Епиват през X-XI век - бел.ред.), където и досега (Малко Търново, Лозенград, Одрин и др.) живеят преселници от Търново. Родителите на преподобна Петка били трудолюбиви, заможни, строги и благочестиви християни. Те имали освен Петка още и син, който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал до висок пост - епископ.

Преподобна Петка от дете се отдала на усилено изучаване на Свещеното Писание и всячески помагала на гладни, голи и боси, като често им давала дори и дрехата от гърба си.

Скоро след смъртта на своите родители преподобна Петка обходила най-известните пустини и места, където се подвизавали велики Божии угодници - ходила в Египетската пустиня, била около Ираклия, Константинопол, Палестина.

В Палестина, в Йорданската пустиня, където тя се подвизавала в продължение на 25 години пустиннически живот по време на усърдна молитва Божи глас й наредил да се върне в родното си място, което тя и сторила. Там скоро се поминала, без някой да знае нейното минало.

Светите мощи първоначално били в катедралния храм на Епиват „Св. 12 апостоли".

През Второто българско царство мощите били пренесени най-тържествено в Търново от цар Иван Асен ІІ и патриарх Василий и положени в нарочно изградения храм „Св. Петка Търновска".

След падането на Търново при цар Иван Шишман (1393 г.) под турците, св. мощи били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 г. обаче мощите били наново пренесени в Румъния, гр. Яш, където се намират и сега, поставени в катедралния храм „Сретение Господне".

Народната почит към св. Петка е твърде голяма. Народът ни я нарича „майка-закрилница" и в дни на мъка отправя горещи молитви към нея.

Според народните обичаи от Петковден започва сиромашкото лято и от това време започва усилено приготовление на зимнината, туршии, мармалади, сушени плодове, зеле, дърва и др.

На св. Петка предимно се молят жените и децата, на които тя е най-усърдна закрилница. Св. Петка заедно със св. Иван Рилски е покровителка на целия български народ.