Водещи новини Образование

30 години по-късно ученици от СУ „Любен Каравелов“ се върнаха  класната стая

Необичайна, много вълнуваща и запомняща се, среща след три десетилетия раздяла имаха учениците от 11 „б“ клас, випуск 1992 г. Всички те дълго ще помнят преживяването отново да чуят училищния звънец, да прекрачат прага на училището и да седнат на чиновете в класната си стая

Спомен за цял живот ще остане срещата на 11 „б“ клас на Средно училище „Любен Каравелов“ от випуск 1992 година.

В навечерието на новата учебна година съучениците се срещнаха за първи път 30 години след завършването си. Малцина бяха посветени в тайния замисъл на организатора на срещата Мария Георгиева – да потопи вече порасналите момичета и момчета в атмосферата на родното училище. Самата тя днес е преподавател там.

На поканата й с огромно удоволствие се озовала и директорката на учебното заведение Светла Иванова, а всички колеги от СУ „Л. Каравелов“ помогнали с каквото могат, за да се случи паметната среща.

Срещнали се там, където била последната им среща – в двора на училището.

Откликнала и леля Дамянка. Отделила от почивния си съботен ден, за да дойде и да бие училищния звънец, който да прикани бившите ученици да прекрачат прага на школото, посрещнати по стара българска традиция с хляб и сол.

Лично директорката Светла Иванова ги приветствала в училището и със заслужена гордост ги развела и показала най-новите и модерни кабинети от най-големия в България училищен център за наука, технологии, инженерство и математика /STEM център/.

Всички били много развълнувани – не само заради това, че са се върнали отново в училище, но и от огромната промяна, модернизацията, мащабите, с които се развива. Останали изумени от видяното, защото базата няма нищо общо с тази отпреди 30 години. Все пак това не попречило всеки да намери чина и мястото си, когато пристъпили и отново влезли в класната си стая. Там ги посрещнала табела с „Добре дошли!“. И класната им Стоянка Василева. Макар вече на 72 години, тя помнела всичките си деца, успехите им, както и белите им. Вълнението от срещата след 30 години накарало очите на всички да се напълнят със сълзи, гласовете да треперят от вълнение, а сърцата да се изпълнят с благодарност за сътворените заедно спомени.

Както в часовете на класния ръководител преди повече от три десетилетия, така и сега споделяли за живота си, за ценностната система и промяната й в годините, за онова, което е мотивирало учениците преди 30 години да учат и  разликата днес.  

Да видиш своите съученици след 30 години е изживяване – всички са  променени, с различни житейски пътища и съдби. Или като в оня виц: „Четиридесет години е прекрасна възраст – едната приятелка стана баба, другата излезе в майчинство, а третата все още очаква принца.” Това са 30 години, измерени в деца, работа, тревоги, радости, страхове, болести, падения и успехи. Така е и за този 11 „б“ клас от випуск 1992 г. на СУ „Любен Каравелов“.  Няколко от съученичките вече имат внуци, а други, родили по-късно, още учат дробите с децата си, има и несемейни. Разпръснати  са из България, имат съученици в Италия, в Канада. Всички те по-добри версии на себе си, завзели почти всички възможни места в живота – реализират се като учители, полицаи, служител на ДАНС, предприемачи, брокер, холистичен терапевт, шофьори, продавачи, имат агроинженер, мениджър във фирма за земеделие и животновъдство.

Всички те обаче вече имат още нещо общо – спомена от срещата след 30 години. Невероятно, емоционално, мило и вълнуващо – така те определят връщането си отново в училище. Посещението и видяното в СУ „Любен Каравелов“ толкова им въздействали, че до 5 часа сутринта не можели да се разделят. Имали усещането, че вчера са излезли от училището. Затова сега са решили да се срещат всяка четна година.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.