4 септември 1916 г. Първа световна война: Освобождението на Добрич

Българската конница в Добруджа - преследване на казашка конница (2)

„Заслепени от силния сияен блясък на свободата, добричлии излязоха да прегърнат и целунат освободителите си. Неизразима скръб и безгранична радост се бяха слели в този велик момент. Като обезумели тичаха граждани и гражданки да прегърнат всеки войник, да целунат всяка пушка и всеки топ. Камбаните тържествено заклепаха и пръснаха в пространния добруджански шир ека на свободата.“ Това разказва капитан Никола Агънски от 5 артилерийски полк, непосредствен очевидец на събитията от 4 септември 1916 г.

За драматичните събития, за ужаса, на който се натъкват при влизането в града освободителите, начело с ген. Кантарджиев, за историческото и военно значение на освобождението на Добрич - 106 години по-късно разказа пред Про Нюз Добрич Радослав Симеонов – историк и главен експерт в Министерството на отбраната

На 4 септември 1916 година след като  частите на румънската 19-та пехотна дивизия се оттеглят от Добрич, градът е освободен. Тази дата обаче не се знае от нашите съвременници…

Малцина са онези, които знаят, че 4 септември е датата на освобождението на град Добрич от първата румънска окупация, която настъпва през злощастната 1913 година. Освободител на града е генерал-майор Тодор Кантарджиев – командир на войските от Варненския укрепен пункт. В рамките на следващите три дни неговите войници ще трябва храбро да го отбраняват. Тези боеве остават в нашата история под името „Добричка епопея“ от 5-7 септември 1916 г.

Датата 4 септември някак си остава в подножието на героизма на последвалите кръвопролитни сражения от Добричката епопея. Самите жители на града тогава не са имали възможността да я отбележат подобаващо, защото към Добрич  настъпват многобройни руски и румънски войски в стремежа си да го завладеят обратно. Ген. Кантарджиев, вместо да даде воля на празничното чувство, на радостта от освобождението, нарежда войниците му веднага да заемат позиции  северно от града, за да могат да пресрещнат и отблъснат  рано сутринта на следващия ден  нашествениците - руско-румънските войски от 60 хилядния 47-и корпус на  ген. Андрей Зайончковский.

Как се стига до освобождаването на Добрич на 4 септември?

През есента на 1916 година започва дългоочакваната Добруджанска кампания на Трета българска армия, която има за цел да освободи Южна Добруджа от румънско владичество. Планът за военните действия е щателно разработен от щаба на ген. Стефан Тошев, съвместно с върховния главнокомандващ на съюзническите войски тук на Балканите – немският фелдмаршал фон Макензен. Между двамата пълководци има известни неразбирателства по отношение на това как да бъде разработен този план. Макензен настоява най-напред да бъде атакуван и превзет Букурещ, докато ген. Тошев държи първо да бъде освободена Южна Добруджа и едва тогава България да мисли за евентуални действия към Букурещ, тъй като нейните национални интереси са в тази война да освободи Добруджа. Тази изстрадала българска земя, три години по-рано, пр ез лятото на 1913 г.  е коварно и брутално заграбена  от кралска Румъния. В крайна сметка ген. Тошев,  отстоявайки твърдо нашия национален интерес, успява да убеди германския фелдмаршал в необходимостта ударът на българските войски да бъде първоначално ориентиран към Южна Добруджа. Според българския пълководец  главният удар на войските от неговата Трета българска армия трябва да бъде насочен именно към Тутракан, който румънците са превърнали в здраво укрепена предмостова крепост, а към Добрич и Силистра да бъдат изпратени по-малобройни войски, които да осъществят заслони.

Как се развиват военните действия? Какво се случва на практика?

Дългоочакваната война с Румъния е обявена на 1 септември 1916 г., а освободителният поход на Трета българска армия в Добруджа започва призори на следващия ден. С огромен ентусиазъм и въодушевление българските войски прекосяват изкуствено създадената през 1913 г. граница в Добруджа. Те шеметно помитат изпречилите се на пътя им румънски подразделения и погранични части. Най-резултатни  в първите часове от войната  са действията на 1-а Конна дивизия под предводителството на ген. Иван Колев. На 2 септември Тя освобождава Куртбунар ( днешния Тервел), а на следващия ден води своята знаменита битка при селата Кочмар и Карапелит. Там кавалеристите на Колев разбиват цяла румънска бригада от 19-та пехотна румънска дивизия, която излиза от Добрич и се опитва да възстанови контрола над Куртбунар. Но този опит на румънците завършва безславно. Над 700 трупа на посечени румънски войници остават да лежат на бойното поле, а повече от 900 са пленените.  Поражението е катастрофално. Вероятно то има отношение към това, което се случва на следващия ден, 4 септември. Под впечатлението на случилото се  между селата Кочмар и Карапелит, румънските войски, които са съсредоточени в Добрич, са обхванати от паника и уплаха. Командващият 19-а пехотна румънска дивизия ген. Николае Аргиреску предпочита да се изтегли и да изостави Добрич без бой. За неговите действия обаче има още една предпоставка. Същият ден, 3 септември, към Добрич се отправя и колона от Варненските войски, начело с ген. Тодор Кантарджиев.

Като командир на стратегическия Варненски укрепен пункт, той има за задача да пази морския бряг от едно евентуално руско нашествие. Но верен на своето офицерско кредо, генералът решава, че при началото на военните действия с Румъния не може просто да стои пасивно във Варна. Още повече, че в града  има голяма мигрантска маса от добруджански бежанци, които искат час по-скоро да се разплатят с румънците за тяхното вероломство през 1913 г. Затова ген. Кантарджиев пристъпва към сформирането на  т.нар. „Варненски подвижен резерв“ -  маневрени войски, които в случай на обявяване на войната с Румъния веднага да излязат от крепостта и да се втурнат към Добруджа. Точно така и се случва. Част от пограничните съоръжения са овладяни още ден преди започването на самата война. Едно от тях е железопътният мост при с. Ново Ботево, който е превзет още  на 31 август.

На 3 септември 1916 г. варненските войски се устремяват към Добрич и водят  много сериозно сражение  за освобождаването на село Баладжа /дн. Стожер/. Те намират селото полуизгорено и полуразрушено, с над 50 жертви, мирни негови жители. До вечерта на същия ден варненските войски разбивайки румънски пехотни и кавалерийски части, достигат на десетина километра южно от Добрич и заемат позиции.

Според плановете на българското командване, на 4 септември би следвало да започне атаката на Тутраканската крепост. Но поради падналите дъждове, то решава, че е по-добре да се изчака още един ден, за да може да се настрои тежката артилерия за обстрел над крепостта. Решено е атаката да се отложи за сутринта на 5 септември. Поради това,  предвид на създалата се ситуация на фронта, нашето командване издава оперативна заповед за настъпление към  Добрич. Към града  трябва едновременно да настъпят варненските войски и една Втора бригада от Шеста Бдинска дивизия, съставена от 35-и пех. Врачански полк и 36-и пех. Козлодуйски полк. Потегляйки към Добрич в ранния следобяд на 4 септември, ген Кантарджиев не среща никаква съпротива и влиза с войските си в опразнениея от румънците град. Войските му са тържествено посрещнати  от ека на камбаните и от щастливите граждани, които очакват с нетърпение своето освобождение.  Сред първите първите, които влизат в освободения град, е добричлията поручик Христо Ненков, командир на 4-а  рота на Осми пехотен Приморски полк. Той по-късно той загива в сраженията при Кубадинската укрепена линия, а гробът му се намира във Военното гробище-музей в Добрич.

До вечерта на 4 септември в града пристигат и влизат двата полка от Бдинска дивизия Но след като ген. Кантарджиев вече е влязъл с войските си,  те заемат позиции в района на днешния квартал Рилци. Тепърва предстоят решителните битки за отбраната на града, известни в нашата история като Добричка епопея. На фона на мирното освобождение на Добрич, те представляват една кървава баня, в която загиват над 1000 войници и офицери, за да спасят и защитят освободения на 4 септември град. Варненци и бдинци ще се надделеят и устоят над един далеч по-многочислен противник, съставен от руски, румънски и сръбски войски, а техния подвиг ще бъде възпят от поколенията.

Не бива да пропускаме факта на какво се натъква българската армия, когато влиза в Добрич. И защо всъщност няма повод да празнува.

Бързото напредване на войските на ген. Кантарджиев към града предотвратява едно масово престъпление. За това съдим от един друг факт – на 3 септември 1916 г. в паниката около своето оттегляне от Добрич румънските войски изливат своето озлобление върху цивилното градско население.  В района на жп гарата те избиват 57 души, невинни добрички граждани, които са буквално изклани и посечени. На тази ужасяваща гледка се натъкват войските на ген. Кантарджиев, влизайки в Добрич на следващия ден. По свидетелства на самия ген. Кантарджиев и негови приближени офицери, в града са били затворени около 500 видни добрички граждани от страна на румънската власт. Имало е намерение те да бъдат използвани като жив щит и като заложници срещу напредващите български войски. По всяка вероятност тяхното физическо унищожение е било въпрос на часове. Нека да напомним, че подобни действия не са фикция, а реална заплаха, защото само две седмици преди обявяването на войната, румънското правителство предприема нещо нечувано, което граничи с геноцид спрямо българското население. Това е т.нар. известно сред добруджанци „откарване“ или „отвличане“ на част от добруджанското население, макар аз да бих използвал термина „интерниране“. Това е една дълбока рана, която продължава да кърви в паметта на добруджанци, защото жестокостите, на които са подложени тези хора, са нечувани. Мнозина мислят, че концлагерите са измислени от германците, за да бъдат подлагани на масово избиване евреи. Всъщност патентът на тези концлагери е на румънците, които вкарват в тях добруджанци, които нямат никаква вина. То е в пълно противоречие с разпоредбите на Женевската конвенция от 1907 г. Съдбата на тези 40 хиляди души  е изключително трагична и до ден днешен българските правителства и загърбват и низвергват този факт, водени от някакви сантиментални мотиви, че не бива  да дразним съседите с подобни истории. Аз не виждам какво има да ги дразним, след като това е доказан исторически факт, който ние продължаваме да премълчаваме и до днес и да скверним паметта на жертвите. Ние не искаме отмъщение, наказание, ние просто искаме справедливостта да възтържествува и този факт да не бъде потулван, както беше потулвана досега историята на Добричката епопея.

Какви хора са били изкланите добричлии?

Това са хора от различни поколения – и млади,  и стари. Имало е и дори юноши и млади момчета. Един от тях е бил Савката, който тогава е бил около 14-15-годишен. Има песен, създадена за него. Добруджанският фолклорист Венцислав Димов беше издирил и публикувал тази песен.  Имало е не само българи, но и турци. Всички те са били подложени на това издевателство да бъдат избити посред бял ден в преддверието на добричката гара. Имайте предвид, че не само Добрич преживява подобни ужаси. Сходно е и клането в с. Сребърна, Силистренско. Ако за някои Сребърна днес е биосферен резерват, то за добруджанци то е символ на една от най-големите трагедии по време на тази война. Там също са изклани голяма част от жителите на селото. Подобни вакханалии има в още много други селища от областта, които са напълно опожарени и разграбени.

Тази война върви ръка за ръка с ужасите на военния конфликт, от което страда преди всичко мирното добруджанско население. А Добруджа е единствената българска територия, която е била терен на бойни действия по време на Първата световна война, което оставя отпечатък дори и до ден днешен.

Можем ли да кажем освобождението на Добрич в исторически и военен план какво значение има?

Въпросът е много основателен, защото това освобождение не идва напълно според плановете на командването.   То  се случва преди овладяването на Тутраканската крепост, а всъщност е трябвало да стане след това. Така или иначе този факт  дава сили и увереност на българските войски в тяхната освободителна мисия в Добруджа и безспорно представлява един положителен факт.  Можем само да гадаем какво щеше да се случи с Добрич, ако ген. Кантарджиев не беше излязъл със своите войски от Варна, а ген. Колев не беше сразил румънците при  Кочмар и Карапелит. В историята няма „ако“, но тогава може би щяхме да сме свидетели на друга развръзка на събитията, който при всички случаи щеше да е доста по-кървава и по-трагична от случилото се.