Водещи новини Култура Общество

Петър Ралчев: Реакцията на публиката показва на музиканта дали е в правилната посока

Петър Ралчев: Радостно е, че в Добрич има малки деца, които проявяват интерес към акордеона

Световноизвестният акордеонист Петър Ралчев проведе майсторски клас в Народно читалище “Йордан Йовков-1870” в Добрич. В него се включиха възпитаници на клас „Акордеон” към културната институция с преподавател Деян Дженков, Александър Димитров с ръководители Мария Димитрова и Николай Иванов и ученици от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел с преподавател Пламен Димитров. След класа се проведе вълнуващ гала концерт, в който се представиха участниците в него. Петър Ралчев бе любезен да отговори на няколко въпроса за читателите на Про Нюз Добрич.

Г-н Ралчев, какви са впечатленията Ви от участниците в майсторския клас?

Най-радостното е, че има много малки деца, които са проявили интерес към акордеона. Деян Дженков се е постарал много да им покаже това, на което е способен. Това е най-доброто, което може да се случи, защото в тези времена все по-малко деца желаят да се занимават с музика. И дано продължат и в бъдеще, това тяхно желание да не секва.

Как протичат заниманията с едно дете в майсторския клас?

Първо трябва да чуя какво са научили. Винаги ги питам какво искат да свирят и дали се опитват сами да научат нещо. Свирят ми някои пиеси, по които вече са работили с преподавателя. Ако имат въпроси ги задават, ако аз преценя, че някъде мога да им бъда полезен, им казвам как биха могли да бъдат изпълнени дадена фраза или даден детайл.

Полезни ли са тези майсторски класове за децата и добре ли е, че в случая финансирането е от Национален фонд „Култура”?

Майсторският клас се случи, защото ние кандидатствахме и от фонда са счели, че ще бъде добре за децата. А самите участници трябва да кажат дали им е било интересно, но аз предполагам, че е така.

Споделихте, че е радостно, че малки деца свирят на акордеон. А Вие на колко години години бяхте, когато тръгнахте по този път? И какво е за Вас акордеонът?

И аз започнах да свиря от малък – от 5-годишна възраст. Първо по слух, запалих се от братовчед ми, който свиреше на акордеон и покрай него исках да се науча и аз. Първо той ми показваше, след това започнах да се обучавам в детска музикална школа, после в музикално училище. Какво е за мен акордеонът – цял живот сме с него заедно и продължаваме.

Свирили сте на много български и чуждестранни сцени, с наши и световноизвестни музиканти. Кои изяви Ви носят най-голямо удовлетворение?

Всяка среща с публика и музиканти е вълнуваща. Когато един музикант е на сцената той винаги изпитва вълнение и му е приятно да свири когато има хора, които наистина харесват тази музика.

Вие свирите основно народна музика, но не само. Обикновено акордеонът се свързва повече с фолклора. Така ли е?

Да, тук на Балканите, акордеонът по-скоро се свързва с народната музика. Но той е такъв инструмент, на който може да се свири и класика, музика от различни жанрове. Никъде не се води, че акордеонът е фолклорен инструмент. В края на краищата е важно каква музика се създава на него и кой я създава.

Възвръща ли се през последните години интересът към акордеона?

По-скоро това могат да кажат хората, които се занимават с преподаване на акордеон, аз не го правя постоянно. Но бих казал – по-скоро не.

Какво ще кажете на младите хора, които сега тръгват по този път – на музиканта?

Трябва да са всеотдайни. Да обичат истински това, което правят. И да се стремят да постигат най-доброто. За всеки критерият за съвършенство е различен. Но всъщност реакцията на публиката показва на музиканта дали е в правилната посока.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.