Водещи новини Общество

Еньовден е! Ето какви са поверията за деня и кой празнува

Най-дългият ден от годината – 24.06, народният календар отбелязва с Еньовден – един от най-красивите и щедри празници, скътал в душите на хората почитта към природата и нейната чудодейна сила, надеждата за здраве и берекет, за благополучие в дома и семейството.  Изпълняваните векове наред магически обредни практики и ритуали ни отвеждат в прастари езически времена, когато календарният и стопански цикъл се определя от най-важните, повратни астрономически промени. В основата на празника, свързан с лятното слънцестоене, стои древният култ към слънцето. Според народните представи на Еньовден небесното светило спира своя път, достигнало най-високия си връх – да „потрепти”, да „поиграе и полудува”, и да се завърти за зима. Останал е и изразът – „Еньо си наметнал кожуха и тръгнал за сняг”. А който зърне вихрения слънчев танц, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.

Сутринта всички посрещат слънчевия изгрев и по своите сенки гадаят за здраве. Повсеместна е вярата, че в ранното еньовденско утро от кладенци и реки потича „жива” вода, защото слънцето се е окъпало в тях и всеки трябва да се наплиска за здраве или се отъркаля в росните треви и ливади. Според традиционните представи в нощта срещу Еньовден звездите „слизат” на земята, целуват билките и тревите и те придобиват магическа, целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова рано сутринта млади и стари тръгват да берат цветя и билки, „да китят китки”, да правят голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве и дълголетие.

Eньовски китки се окачат на различни места в дома и се използват през годината за лек. С тях се ръсят болни и здрави, хора и животни, прогонват се зли сили, правят се магии за любов и се гадае за здраве. Според народните вярвания болестите за човека са 77 и половина. За всички има цяр, само за половинката болест още е открит и всеки се надява на този ден да намери вълшебната билка. Точно преди изгрева на слънцето цъфти и приказното цвете разковниче, което притежава силата да лекува нелечими болести и да отваря всички заключени врати. В тази най-кратка нощ, в потайно време, излизат житомамници и бродници – да „мамят” житото, да го отнесат от една нива на друга. Затова стопанинът сам зажънва нивата в средата или от четирите края, за да я намери житомамницата вече „обрана”. 

На Еньовден земята се отваря и там, където има скрито имане, „играе” син пламък. Нощта срещу празника е особено подходяща за гадания, а всички сънища са пророчески. С гадания за здраве, женитба и плодородие е свързан и обичаят „Еньова буля”, разпространен предимно сред преселниците от Тракия. Момите избират малко момиченце и го обличат с булченски дрехи. Най-личната мома взема на раменете си Еньовата буля и всички обикалят с нея селото, нивите, водоизточниците. А Еньовата буля маха с ръце, „вика” житото да налива класовете, да пълни хамбарите. След това шествието спира край реката. Там започва напяването на китките, приготвени от момите още предната вечер и оставени в котел с „мълчана” вода да пренощуват под звездите. Еньовата буля вади китките от котела, а момите наричат за какъв момък ще се омъжи девойката, припяват за любов и щастливо задомяване, за щедрост на земята и честити дни. В християнския календар празникът се тачи като ден на рождението на Йоан Кръстител, когото народът нарича „Свети Иван бильобер” или „летен Ивановден”.

Лена Кирилова, ebridge.info

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.