Водещи новини Образование

Драгомир Цукев за „скроеното по мярка“ чуждоезиково обучение в Добрич

От началото на месец февруари, към образователните структури на Висше училище по мениджмънт е и модерен Езиков център. Той предоставя няколко типа езикови услуги, от които биха могли да се ползват всички желаещи, като организацията на обучението е извън познатите форми на езикови курсове. Това е индивидуална програма, обучение с гарантирано постигане на поставените цели, т.нар. „скроено по мярка обучение“ – tailored education. Мениджър на езиковия център е Драгомир Цукев, дългогодишен преподавател по английски и френски език в България и САЩ, както в профилирани, така и във висши училища.

Г-н Цукев, Вие сте мениджър на един  от най-новите образователни проекти в Добрич – Езиковия център към Висше училище по мениджмънт. Обучението в него е извън познатите форми на езикови курсове. Какво представлява т.нар. „скроено по мярка обучение“ – tailored education, което Вие преподавате?

Проектът е съвсем нов, започна преди три месеца. Идеята е моя, но стартира след разговор с доц. Тодор Радев и Николета Маркова-Ганчева, тогава ПР към ВУМ. Главната характеристика на нашия езиков център е, че прилагаме т.нар. „скроено по мярка обучение“ – tailored education. Това означава, че образователната услуга е адаптирана спрямо индивидуалните нужди на обучаемия. Те могат да бъдат обективни, като полагането на изпит по английски език, или индивидуални желания на самия обучаем.  „Скроеното по мярка обучение“ е актуален подход в образованието изобщо. Допреди 50 години то беше „униформено“, съобразено с  предполагаемите нужди на обществото. До края на 19-и и първата половина на 20-и век, не само в тоталитарните, а във всички общества, държавата определяше колко архитекти, юристи, колко работници са й нужни. И институцията училище се опитваше да изпълнява тази държавна задача. Докато в съвременния свят имаме все по-голямо разнообразие на младите хора. Става ясно, че не може да се подхожда с такъв „униформен“ подход. И тогава на дневен ред идва „скроеното по мярка обучение“, т.нар. tailored education.

Какво ще кажете на онези, които се съмняват във Вашите похвати на учене, за които чужд език не може да се научи без стандартното писане на думи и правене на упражнения?

Ще им кажа, че моите идеи са изстрадани, преживени, осмислени от личния ми опит. И, разбира се, от моите познания как функционира образованието не само в България, но и в чужбина. Първият ми сблъсък с чуждоезиковото обучение беше с френския език. Въпреки няколкото години частни уроци и обучение във френската гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ гр. Варна и въпреки отличните ми оценки, когато за първи път започнах да работя като рецепционист, се оказа, че отначало не можех да разбирам какво говорят туристите, нито да им отвръщам. Тогава разбрах, че има „нещо гнило“ в чуждоезиковото обучение.

Считам, че главното е да се осмисли, че езикът е инструмент за общуване, за комуникация между хората. Езикът се случва тук и сега. Не може да се разчита на складиране на някакви пасивни знания. Това вероятно е възможно в други учебни дисциплини. Езикът, като изключим някои дейности, като писане, трябва да има непосредствено случване, за да осъществим неговата полезност и целесъобразност. Така ще осъзнаем  смисъла на владеенето на чуждия език. Тук не става въпрос за езици като латински или древногръцки, а за живите езици като английски, немски, френски, които предполагат ситуативен подход, да се случват спонтанно.

За кого е подходящо обучението в центъра?

За всички. Езиковедите казват, че при овладяването на чужд език има праг от 14-15-годишна възраст. Но тук става въпрос за перспективата детето да овладее езика фонетично, да пригоди говорния си апарат до фонетиката на чуждия език. Имаме  обучаеми на възраст над 50 години, както и деца на 9-10 години. Така че след тази 40-годишна практика и образователен опит, мога да кажа, че на всякаква възраст може да се учи чужд език. Стига човекът да осъзнае, да осмисли езика. Пак се връщам на тази парадигма – езикът има смисъл тогава, когато действително осъществява връзката с другите хора. Иначе няма смисъл.

За какво подготвя центърът – за работа в чужбина, за полагане изпити или друго?

Като прилагаме формулата „скроено по мярка обучение“ на практика – за всичко, защото ние се нагаждаме към нуждите на обучаемия Имаме хора на онлайн обучение, които искат да усъвършенстват говорните си умения. Имаме курсисти, които ще се явяват за сертификат Cambridge C1. На практика, за абсолютно всичко, защото ние се стараем да се нагодим към нуждите на обучаемия.   Аз използвам  термина „диверсификация в образованието“. Много хора смятат, че е неуместен. Но, защо трябва да говорим за диверсификация на енергийните източници, а да прилагаме един унифициран, конформистки, униформен подход в образованието. Вижте колко различен стана светът около нас, особено светът на младите. И именно тук е мястото на това „скроено по мярка обучение“.

Всеки ли може да научи чужд език, независимо от възрастта и ангажираността си?

Психолози се опитват да разберат коя е възрастта, в която най-ефективно и най-интензивно се учи чужд език. Оказва се, че това е възрастта от една до пет години, или от бебе до детска градина. Сигурно ви е правило впечатление, че когато искат да разберат нещо, децата гледат много втренчено – за минута, две, три. Ако искат да го разберат, те ще го разберат. Ако се мъчите да учите двегодишно дете на философски трактати и концепции, естествено, че нищо няма да стане. Но то по един естествен, интуитивен начин започва да любопитства. Т.е. другата ключова дума в чуждоезиковото обучение е любопитство. Децата са любопитни и затова те научават много бързо. Научават езика на родителите си за 3-4 години. И на една възраст от 5-6 години владеят значителен обем от лексиката и могат да комуникират напълно. Т.е. по някакъв начин се опитваме да симулираме този естествен процес.

В последно време педагозите говорят за мотивация, но тя е нещо различно. Обикновено човек се мотивира от някакви материални стимули или от идеи. Но, любопитството е нещо различно. Може да си мотивиран, но да го правиш насила. Защото естественото любопитство, играещият човек или  “хомо луденс“, е да изпитваш удоволствие – от това, че говориш чуждия език, че можеш да разбираш хората, че разбираш филми, песни, подкасти. Тази игра е изключително полезна в чуждоезиковото обучение. Така че мотивацията ми се вижда доста кух термин и част от този „униформен“ език.

Разбира се, с напредването на възрастта става все по-трудно, но пак можем да прибегнем до детското у нас. Имам ученици, млади момчета и момичета, които са научили английския език, не благодарение на училището, а въпреки училището – чрез филми, електронни игри, едно естествено общуване.

Колко продължава обучението? Наистина ли няма фиксиран брой учебни  часове?

Не. Обучението продължава докато се изпълни желанието на обучаемия. Примерно, искаш да покриеш някакво ниво, да вземеш международен изпит. Тогава ти трябват определен брой часове. Искаш да подобриш говорните си умения – можем да се занимаваме 6 месеца, повече или по-малко.

Какви са групите, в които се осъществява обучението?

Групите съвсем осъзнато са много малки – микро групи от 4, най-много 5 човека, а имаме също двойки и индивидуални обучения. Скроеното по мярка обучение позволява да влезеш в рамката на това, което човекът иска да направи в чуждоезиковото обучение. Това е критерият, а ти прилагаш индивидуален подход, за да постигнеш този критерий. Защото критерият на официалното обучение може да не съвпада с критерия на индивидуалното обучение.  

Има ли възможност за онлайн обучение?

Разбира се. През последните години бяхме принудени да усъвършенстваме това обучение поради  пандемията. Но и без нея дистанционното обучение, не само по езиците, ще става все по-актуално. Вероятно вървим към някаква хибридна форма между физическото и онлайн обучението. Защото хората днес са много по-мобилни.  Да, в момента имаме двама души, които се обучават дистанционно – единият е в чужбина, а другият е в София.  

Кога могат да се направят записвания за новата учебна година?

На практика, винаги. Ние нямаме нова учебна година. Разбира се, бихме ги очаквали в края на август – началото на септември, когато е началото на традиционната учебна година, но те биха могли да ни потърсят винаги на телефоните и контактите ни. Прави се индивидуална среща, на която се прилага т.нар. диагностика – за да определим какви са целите на обучаемия, тестваме нивото. В това отношение не само за английския, но за европейските езици, има европейска рамка – от А1 до С2, където има точни описателни стандарти. Определяме нивото, вслушваме се какви са индивидуалните цели, включително и мечти на самия обучаем, и скрояваме начина на обучението му спрямо това.

Вие сте автор на цялостен проект за реформа на българското образование. Коя е най-голямата слабост на чуждоезиковото образование у нас?   

 Две неща. Първото е, че е непродуктивно, дори контрапродуктивно, децата или обучаемите да се съберат на принцип „възраст“, както е в обичайните училищни класове. Логиката показва, че трябва да се направи друго – децата да се групират въз основа на тяхното ниво на познания и конкретни желания. Някои искат да продължат обучението си в чужбина – те ще получат образователен маршрут, който ще бъде по-интензивен. Докато други деца нямат такива цели и ще бъдат в друга група. Тествал съм този метод в практиката си и имаме изключително добри резултати с деца, които бяха от различни възрасти, или класове. Не можеш да обучаваш някого на английски или който и да е друг език, прилагайки някакъв учебник. Това е доста нелепо, защото в съвремието имаме изключително огромно разнообразие от образователни ресурси. Имаме звукови файлове, видео файлове. За да се симулира естествения процес на случването на езика, не можеш да се ограничаваш от някакъв учебник, където учителят върви по план, пък после се правят упражнения,  затвърждава се материалът. Сякаш сме строителна компания. Няма материал, има учебно съдържание, има цели, които са зададени за съответното ниво или пък индивидуални стремежи на човека, който се обучава. От една страна е настояването децата да се вкарат в една „униформа“. Питат ме защо не пиша транскрипция, защото доста хора са свикнали с тази система.  Доскоро беше трудно да се намерят учители, чийто матерен език английски, френски или немски. И когато нямаш допир с истинския език, ти се стараеш по някакъв начин да обозначиш фонетиката на езика. Аз си спомням как преди много години в Първа гимназия директорът беше намерил някакви магнетофони, които бяха чудо на съвременното обучение през 80-те години. Слушахме ленти със записи, учениците повтаряха. А сега интернет пространството е изпълнено със звукови и видеофайлове, децата играят на електронни игри, гледат безпроблемно чуждоезиково кино. Общуваме много по-свободно с гости от други страни. Така че не е необходима тази фонетична транскрипция. Много често на мои ученици, които искат да подобрят фонетиката, произношението си, им препоръчвам да изберат филм с любим актьор. Филмите са в мрежата. Вземаш, примерно филм с  Ал Пачино, в който той произнася около 3-минутна реч в съда, гледаш я няколко пъти, повтаряш след него. По този начин усвояваш произношението по един спонтанен, дори интуитивен начин. Това е т.нар.  shadowing, движиш се като сянка след обекта на подражание. И ти е изключително приятно, защото в един момент започваш да звучиш като него.

Коя според Вас е успешната формула за чуждоезиково обучение?

Успешната формула е ситуативен подход т.е. езикът да се симулира в едни, доколкото е възможно, естествени ситуации. Другото е, че когато се учи един език, това не може да става откъснато от културната среда. За да учиш английски език, например, трябва да се запознаеш с някои културни особености – в Англия, в САЩ, в Австралия, за да се получи една автентичност на езика.

***

Драгомир Цукев е дългогодишен преподавател по английски и френски език в България и САЩ, както в профилирани, така и във висши училища. С редица разработки на тема „Реформа на българското образование“ , като през 2018г. представя цялостен проект за реформа на българското образование на форума „Добрич в бъдеще време“. Съавтор на успешната програма за образователна иновация приложена в ЧПГТП „Райко Цончев“ през същата година и два пъти отличен с „Грамота за принос в развитието на образованието в Добрич“. Завършва   с отличие следдипломната си квалификация „Компютърни технологии в образованието “ в Университета Сан Диего, САЩ, като още преди това е номиниран и включен в алманаха „Кой кой е сред американските учители“, в който участват до 15% от учителите в САЩ. Номиниран за „Най-добър учител“ от борда на директорите в образователния департамент на Спокейн, Вашингтон, САЩ и основател и ръководител на френския клуб към гимназия “Дон Луго”, Чино, Калифорния. Отдаден на преподаването и предизвикателствата, които „новото време“ поставя пред него, Драгомир Цукев е в основата на създаването на езиковия център. Дългогодишният му опит го превръща в иноватор, а всички негови постижения са гарант за успеха на всичко, с което се захване.

За да получите допълнителна информация за езиковите услуги предлагани в центъра и да зададете своите въпроси, използвайте следните координати:

тел. за връзка: 0885 398 645

e-mail: dragomir.tzukev@vumk.eu

facebook: Езиков център ВУМ/ Language center VUM

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.