Почитаме СВ. св. Константин и Елена и нестинарството
На 21 май православната църква почита паметта на Свети Константин и неговата майка св. Елена. В народните вярвания това е денят на нестинарите и преход от пролетта към лятото.
Константин Велики е бил римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя еднолично от 324 г. до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол и след смъртта на Константин през 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Редица именици празнуват днес - Константин, Елена, Еленка, Елин, Елина, Елка, Ели, Алена, Илона, Койчо, Кочо, Коста, Костадин, Костадинка, Динко, Константина, Констанца, Кунчо, Алейна, Лена, Ленко, Станимир, Станимира, Станка, Стоил, Трайко.
Нестинарството е ритуал от Източна Тракия, свързан с култа към Св. св. Константин и Елена, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени. Разпространен е в Странджа, България и в Северна Гърция.
През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“.
