Новата матура Образование

Есе върху тема 9: Изборът с раздвоение и без раздвоение

Атанаска Георгиева

Животът ни изправя непрекъснато пред избори, които искаме да са правилни, но често са и неправилни. Важните решения се вземат трудно и са съпроводени почти винаги с раздвоение. Хората се колебаят, заемат полюсни позиции, лишават се от сигурност и покой и това изпитание им носи страдание. Но ги има и другите, вътрешно монолитни, стабилни хора, чиито избори са предопределени от нераздвоената им същност. Те вървят уверено през времето и пространството, отстояват себе си и не правят никакъв компромис със своите разбирания за доброто и злото като свръхсили на битието. Всеки избира по свой начин – с или без раздвоение.

В объркания, ценностно деформиран свят мислещият  човек, който търси за себе си спасителен изход, винаги е на кръстопът. Неговият разум е тревожен, „свръхземните въпроси, които никой век не разреши”, остават без отговори, а душата му е арена на смъртоносна битка между ангелското и демонското. Раздвоението прави избора невъзможен, внася изгарящо, изпепеляващо, убиващо напрежение, размива границите между доброто и злото. С такава гибелна житейска нагласа е Яворовият герой от ст.”Две души”.Те не са разделени, а поделят една неединна душевност. От несекващия сблъсък  на божественото и дяволското в човека се разгаря двоен пламък , който го завлича в бездната, отказва му живот и го приближава до смъртта. Доброто и злото  са изравнени вътрешни сили, разпокъсват духа, раняват тялото и правят своя пленник неспособен да избере Пътя си и да намери решение за нерешимите си конфликти. Като вопъл прозвучават думите „Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души…”. Непостижимият избор води до безпътица, до трагична убеденост, че човекът няма надмощие над обстоятелствата, че не може да управлява собствения си живот и следите му ще бъдат засипани, чезнещи и заличени.

Избори без раздвоение правят силните личности. Те не са част от всички, а се открояват сред всички, видими са над останалите. Решенията на такива хора почти винаги са в противоречие с установените поведенчески правила, не се вписват в нормативния морал на времето. Това изненадва, шокира и дори скандализира, тегли разделителна линия между дръзкия, непокорния, индивидуалиста и обществото. Този човешки тип в женски образ изгражда Елисавета Багряна в новаторската си, нестандартна, нетрадиционна поезия. Нейната героиня е амазонка – борбена, войнствена, свободолюбива, жизнелюбива, мечтателна, неопитомена, стихийна. Всеки избор по житейския й път е направен от сърцето й дори тогава, когато разумът забранява. Тя не разрешава никой да упражнява своята воля и власт над нея, не позволява на мъжа да я придърпа към бита, не приема наложените роли на жената да бъде съпруга, майка, домакиня, ако не поиска сама да бъде такава. Жената не на Дома, а на Пътя знае за себе си , че „живота ще премина ненаситена, ненаживяна…, а кога сама умра в чужбина, кукувица бродница ще стана”. Различната й същност е заявена и в ст.”Потомка”. Тя не  познава родовата си история, но древната й, скитническа, непокорна кръв помни  незаписаното родословие. От всички видове памет тази на кръвта е най-силна. За да бъде такава, каквато е, потомката, наследницата, жената от следващите поколения припознава себе си в греховната любовна история на „прабаба тъмноока” и „чуждестранен светъл хан”, очите й обхващат безкрая на „крайдунавските равнини”, ушите й дочуват „конски тропот”, следите й се заличават и тя се слива с цялото време и пространство. Нито за миг у нея няма колебание дали постъпва правилно, като се оставя да я води сърцето й, нито веднъж не я обзема раздвоение, преди  да направи волния избор да живее по заповедта на собствената си природа. Единственото, което не подлежи на съмнение у Багрянината  героиня, е вечната свързаност със „земята майка”.

  Понякога силната личност прави избор без раздвоение, който е и категоричен, необратим, и болезнен, дълбоко нараняващ. Този избор е равнозначен на отказ от нещо, изпълващо същността на човека – ума, сърцето, душата му, което е дар от Бога, талант за творчество. Истинските творци на словото – поети, писатели, драматурзи не могат и не искат да творят по поръчка, да изпълняват нечии идеологически изисквания, да обслужват не универсалния художествен вкус, а партийния, политическия , управленския интерес. Цензурираната литература не е изкуство, а пропаганда. Така мисли Борис Христов в поемата си „Честен кръст”, създадена по времето на соцреализма. Заглавието е клетва, вричане в истината, с която компромиси не трябва да се правят. За автора „Поетът е една оголена, подвижна рана, поезията е  страдание и вик сред океана” , те са образи на свободата и тя не може да бъде отнета, да бъде купена и продадена. Има и придворни поети, които като Юда предават своя Бог и избират платеното спокойствие пред  честното и неподкупно неспокойствие. За достойния творец не е възможно раздвоение между лесната, добре заплатена слава и трудната, бедна почтеност. Затова героят на Борис Христов изоставя поезията, замлъква, спуска резето пред думите, които при него идват отвътре, а не са поръчани отвън. Заради идеологическия натиск на социалистическото време той ще промени живота си, ще избере друго поприще и ще остане Човек. Изборът му ще бъде оценен от съдбата – богиня на живота и когато дойде Краят, тя ще го погали и няма да го накаже.

 Невъзможният избор с раздвоение и единственият избор без раздвоение  са дело на човека. Как той ще постъпи, зависи от това на коя страница е отворен животът му. Всеки може да бъде и слаб, и силен, но е най-важно и духовно спасяващо да бъде честен със себе си и с другите около себе си.

ТЕСТ  ВЪРХУ  9-ТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕМИ ЗА ДЗИ ПО БЕЛ  И 27-ТЕ ТВОРБИ, ВКЛЮЧЕНИ В ТЯХ

  1. Кой автор не присъства в темата „Вярата и надеждата”?

       а/  Йордан Радичков  б/ Вапцаров  в/ Елин Пелин  г/ Атанас Далчев

2. Коя творба е епическа?

а/ „ Борба”  б/ „Градушка”  в/ „Железният светилник”  в/ „История”

3. Кой герой произнася репликата „Целият свят е болен, сине”?

а/ Стоян Глаушев  б/ дядо Захари  в/ Иво Обретенович  г/  Сали Яшар

4. Кое стихотворение е излишно от поредицата?

а/ „Аз искам да те помня…” б/ „Колко си хубава!”  в/ „Посвещение”  г/ „При Рилския манастир”

5. Кой художествен образ не е оксиморон?

а/ оглупяла мъдрост  б/ свещена глупост  в/ предател верен  г/ песен жива

6. Коя творба разглежда разпродадената човечност?

7. Кои войни са исторически фон на повестта „Крадецът на праскови”?

8. Кой е създателят на цигулката на Господ?

9. В коя творба раздвоението е гибелно?

10. Как се нарича повторението на думи в началото на поредни стихове?

СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, ПЕТЪК /06.05.22/, ЩЕ ВИ ПРЕДЛОЖА ПЪЛЕН ВАРИАНТ НА  ДЗИ ПО БЕЛ С 41 ВЪПРОСА И ЗАДАЧИ.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.