Лазаровден е, нарича се за здраве, плодородие и благополучие
Лазаровден е! Честит имен ден на Лазар, Лазаринка, Лазарин, Лазо, Лале, Лазарка, Лалка. На днешния ден православната църква чества Свети Лазар, когото Исус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Лазар бил родом от Витания, селище близо до Йерусалим. Имал две сестри – Марта и Мария. Иисус Христос много ги обичал и често посещавал дома им във Витания, наричайки Лазар свой приятел. След преждевременната смърт на Лазар Христос отишъл на гроба на Лазар и три пъти извикал: “Лазаре, излез!”. И се случило чудото. Лазар излязъл от гроба така, както бил завит с платно на ръцете и нозете и кърпа на лицето. Именно това е моментът, когато всички виждат, че Лазар се е върнал към пълнокръвен живот. След възкресяването си той живял още 30 години в строго въздържание. Починал в гр. Китим на остров Кипър, бидейки прославен от Църквата като епископ Китийски.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
На Лазаровден Етнографската къща в Добрич очаква посетители. Музейните специалисти ще ги запознаят със стародавните вярвания и ритуали, ще разкажат как предците ни са посрещали Лазаровден и Цветница, а снимката с автентично лазарско забраждане, която всеки може да си направи, ще дари частица от пъстротата на някогашните момински пролетни празници.
