Мая Димитрова: Ще продължа да работя за високоскоростен път Добрич-Варна
Мая Димитрова – народен представител в 47-ото Народно събрание от „БСП за България“, от област Добрич
Г-жо Димитрова, повече от месец Вие провеждате регулярни приемни дни в общините от областта. Има ли интерес към?
Действително проблемите, които гражданите поставят, са много. Наред с тези, които касаят областта и общините, хората търсят съдействие и по много техни лични проблеми. Това, което ми прави впечатление, че в обявените приемни дни в общините идват много хора. За град Добрич те имат възможност да се записват предварително, като активността също е голяма.
Какви проблеми поставят гражданите, които Ви търсят?
Много въпроси има, свързани с инфраструктурата – с рехабилитация на пътя Добрич-Албена, Добрич-Балчик, Лясково – Житница, освен това многократно се поставя въпроса за пътя Ген. Тошево – ГКПП Кардам, който е в ужасно състояние. Обещанието е, че ремонтът на този пътен участък да приключи до края на юни. Поставени са много въпроси и за околовръстния път на Балчик, който извежда трафика на тежкотоварни автомобили от града. Другата тема, по която предстои да задам въпрос, е във връзка с водоподаването, тъй като има пет населени места на територията на община Генерал Тошево, където или изобщо няма вода или ако идва в определени часове е много слаба, по по – високите места вода изобщо няма. Това са селата Дъбовик, Пленимир, Присад, Равнец и Капиново водоподаването е много слабо. Местните хора твърдят, че водното дружество спира помпите по часове , и то съвсем целенасочено заради икономия на ток.
В рамките на парламентарния контрол Вие поставихте редица важни за региона въпроси. Кои са основните?
Единият въпрос касаеше изграждането на нов, високоскоростен път между Добрич и Варна. За всички е ясно, че това е един много натоварен път. Включително и от тежкотоварни автомобили, които се движат от границата при ГКПП Кардам към Варна или автомагистрала Хемус. През зимния период тежкотоварните превозни средства са над 1000, а общият брой на моторните превозни средства е над 8 000. През летния период по този път преминава целият туристически поток за Северното Черноморие. Сега пътят е двулентов, а трафикът е много интензивен. По данни на статистиката натовареността на път II-29, Добрич-Варна се равнява на натовареността на автомагистралите. Попитах министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов дали правителството предвижда някакво разширение на пътя, тъй като по него възникват много пътно-транспортни произшествия, макар по отсечката от Добрич до с. Любен Каравелово те да са по-малко, но броят им на територията на община Аксаково е притеснително голям. За съжаление, отговора, който получих от министъра не ме удовлетворява. И мисля, че не само мен, а и всички, които използват този път. Защото той е от изключително важно значение за живеещите в трите общини, през които той преминава, така и за икономиката. Натовареността на пътя се дължи и на факта, че има много хора, които живеят в Добрич но работят във Варна. Не ме устройва отговорът, тъй като до настоящия момент не са извършени дори проучвания, камо ли да са предприети някакви действия за изграждане на високоскоростен път между Добрич и Варна. Но няма да спра дотук. Ще направя възможното, надявам се с подкрепата и на останалите народни представители от областта, при актуализацията на държавния бюджет за 2022 година да бъдат заложени средства поне за обследване и проектиране на разширение на пътя Добрич- Варна, за да може през следващите една до две години да започне изграждането му.
Другия въпрос, който зададох, беше свързан с довършването на естакадата при нос Шабла. За никого не е тайна, че строителството й започна през април 2015 година. Това съоръжение определя морската граница на държавата. От отговора, който министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев даде на въпоса ми, стана ясно, че договорът за изграждането на естакадата на нос Шабла ще бъде прекратен и ще бъде обявена нова обществена поръчка за избор на изпълнител, който ще довърши съоръжението. За последните две години изпълнителят не е изградил оставащите две стъпки и площадката, като съгласно договора е доказал лоши метеорологични условия, които са приети от представителя на възложителя. На последната среща, организирана в края на януари 2022 г. между страните е договорено договорът да бъде прекратен, като всички задължения, произтичащи от него за гаранционна поддръжка на изградените 353 метра и авторският надзор ще продължат да се изпълняват от изпълнителя и след прекратяване на договора. След като зададох въпроса, ме потърси жена, чийто съпруг е работил на този обект и се оказа, че фирмата-изпълнител не е плащала заплатите на работниците. Така че ще продължа да търся отговори по тази тема, след като направя среща с хората, защото разбрах, че не касае един човек, а много хора от Шабла, които не са получили възнагражденията си. Вероятно ще продължат въпросите ми, но този път не само към министъра на транспорта, а към Министерството на труда и социалната политика като принципал на Инспекцията по труда.
Зададох въпрос към министъра на образованието акад. Николай Денков. Той е свързан с одобряването на броя на паралелките във Финансово-стопанската гимназия „Васил Левски“. За поредна трета година Регионалното управление по образование не подкрепя предложението на педагогическия колектив на гимназията, който иска прием в четири паралелки, но отново в проекта на план-приема за новата учебна година, РУО беше предложило три паралелки. Доволна съм, че успяхме да отстоим желанието на екипа на ФСГ и за учебната 2022/23 година паралелките в гимназията ще бъдат четири.
Ще настоявате ли пред правителството за допълнителни средства за региона?
Ще изчакам подготовката на актуализацията на държавния бюджет. Предстои да проведа отново срещи с кметовете на общини, за да ме запознаят с най-неотложните въпроси, за които трябва да търсим финансиране още тази година. Знаем, че проблемите са много и няма как това да се случи изведнъж.
Как работите с останалите народни представители от област Добрич?
По въпросите, които касаят област Добрич, имаме синхрон. Всички сме се обединили да работим за разкриването в Добрич на филиал на Медицински университет-Варна. Проведохме среща с ректора, кмета на Община Добрич и народните представители от региона. В тази връзка ми предстои среща с министъра на образованието. От страната на Общината и МУ са изпратени писмата, които заявяват искането на МУ да бъде разкрит филиал в Добрич. Освен това предстои среща на народните представители с Националната агенция по акредитация, която касае сградата. Общината е предвидила средства за ремонта й. Сградата е одобрена от МУ-Варна. Както знаете, това е сградата на бившия Медицински колеж по ул. „Калиакра“. В тази връзка всички народни представители работим заедно, защото няма съмнение, че здравните заведения в областта имат нужда от медицински сестри. Това е проблем за цяла България, и е факт, че когато има такова учебно заведение, по-голямата част от завършващите медицински сестри остават в населеното място. Например в Шумен, над 80% от тези, които завършват там, остават в града. Тези млади хора ще могат още след първата година на обучението си да практикуват в здравните заведения в областта. Така че, с разкриването на филиала ще може да се реши много голям проблем за региона. Обединени сме и от необходимостта от разширяване на пътя Добрич-Варна, както и от проблемите с водоснабдяването - липсата или съвсем слабото водоподаване към населените места, които са по-високо разположени, защото до тях водата не достига. Не изключвам вероятността причината за това да е, че „ВиК Добрич“ съвсем целенасочено спира помпите заради високата цена на тока. Това са няколко неща, за които всички заедно трябва да работим. Не на последно място остава въпроса с разкриването на работни места, създаването на индустриални зони. Проблемът е, че в Добрич вече почти няма производство. И трябва да се мисли за това. Лошото е, че никой не иска да инвестира в областта. Смятам, че много активно трябва да се работи в тази посока.
В тази връзка предвиждате ли да направите постъпки за осъществяване на идеята територията на бившето военно летище да бъде изграден интермодален терминал, като своеобразен "локомотив" на комбинираните превози? Още повече, че тя е акцент в Общия устройствен план на град Добрич. Според ОУП модерният терминал с транспортно-складови площи може да се развие на терен от 390 хектара, като се осигури обслужване от три вида транспорт - автомобилен, железопътен и авио. За целта трябва теренът на бившето летище да се прехвърли от държавата на Община Добрич. Според авторите на ОУП с тази най-мащабна промяна в индустриалните територии на Добрич ще се осигурят много нови работни места и икономиката ще се съживи.
В тази връзка трябва да проведа разговор с кмета на Добрич дали все още Общината иска летището да стане общинска собственост, защото той е заявявал многократно пред предходно правителство, че Общината иска да й бъде прехвърлена собствеността на летището, но не зная дали това все още е така.
