21 март – Международен ден за борба срещу расовата дискриминация
Генералната асамблея на ООН провъзгласява през 1966 г. 21-и март за Международен ден за премахване на всички форми на расовата дискриминация. В този ден през 1960 г. 69 демонстранти срещу апартейда в Шарпвил, ЮАР, са убити от полицията. Много от тях застреляни в гръб. Сред убитите има жени, има деца. 180 души са ранени. В демонстрацията участват 7000 души. Един мирен протест е потопен в кръв, протест срещу режима на апартейд и въвеждане на закон, който задължава всички африканци да носят винаги със себе си адресна карта, като по този начин се дава възможност на властите да ограничат и контролират тяхното движение.
Декларацията на ООН от 20 ноември 1963 година тържествено утвърждава необходимостта от бързо премахване на расовата дискриминация в целия свят, във всички нейни форми и прояви, както и от осигуряване на разбиране и зачитане на достойнството на човешката личност.
В преамбюла на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета от Общото събрание на ООН на 21.12.1965 г., се казва, че светът е убеден, че всяка доктрина за превъзходство на основата на расова дискриминация е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна и че няма оправдание за расовата дискриминация на теория или на практика където и да било. Съществуването на расови прегради е противно на идеалите на което и да е човешко общество. Дискриминирането между човешките същества на основата на раса, цвят или етнически произход е пречка за приятелските и мирни отношения навсякъде по света и е в състояние да наруши мира и сигурността между народите и хармонията на лицата, живеещи едни до други дори в една и съща държава.
"Обединени в борбата срещу расизма: равенство, достойнство, справедливост” – това е мотото, под което всяка година на 21 март се чества международният ден срещу расовата дискриминация. Обединени от желанието за един по-благороден и пъстър свят, където толерантността е „добродетел и хармония в многообразието”, където всеки е различен от другия до него и вижда в това своето достойнство. Защото тази обособеност ни формира като личности. И ни прави единствени. А ако някой, независимо кой, независимо къде, независимо как, със своите действия ни кара да се чувстваме унизени и пренебрегнати заради това, че сме различни, и нарушава изконното ни право да бъдем себе си, той потъпква законите на природата и обществото, носи вина и търпи последствия. /Комисия за защита от дискриминация/
