След 5 дни в бомбоубежище, Георги от Добрич и семейството му успяват да напуснат Киев
По пътя навсякъде имаше трупове и изгорени танкове - разказва добричлията. Семейството му успяло да напусне Киев след пет дни в бомбоубежище. Сега той и съпругата му украинка са доброволци на БЧК и посрещат бежанци от Украйна на ГКПП-Дуранкулак.
„В 5 часа сутринта на 24 февруари се събудих от силен взрив. Поглеждам през прозореца и виждам Киев в жълто сияние, като от пожар. Чувам втори взрив. Става още по-голямо сияние. Събуждам жена ми и казвам: „Ставай, започна войната!” Докато й говоря се чува трети взрив и прозорците на кухнята и на детската стая падат”.
Това разказа за Про Нюз Добрич Георги Георгиев от Добрич, който от 8 години живее в Киев и е женен за украинката Розалия. Той обясни, че прозорците са избити от взривна вълна, тъй като жилището им се намира в близост до военно поделение, което е бомбардирано. Първата работа са семейството, което е с две деца – Иван на 5 години и 14-годишният Максим, е да се скрие в бомбоубежището. Тъй като Георги работи в комунално предприятие ключовете са в него. Пет дни прекарват в бомбоубежището, а добричлията е мобилизиран заради работата си. Разказа, че през деня правели танкови съоръжения, т. нар. таралежки, пълнели чували с пясък.
„Цял ден бомбардировки, ракети стрелят, зенитни оръдия... Вместо децата да виждат автобуси виждат танкове по улиците. Вместо самолети летят ракети. Страшно. Сирените вият на всеки пет минути”, описва случващото се в украинската столица Георги. По думите му в последните дни докато са били в Киев вече се е чувствал недостиг на храна.
Семейството успява да напусне обсадената столица на петия ден. То излиза от града когато е отворен коридор при първите преговори между Украйна и Русия на беларуска територия.
„По пътя навсякъде имаше трупове и изгорени танкове. Стараех се децата това да те го видят, казвах им: „Лягайте в колата на задните седалки”. За тях беше голям стрес”, сподели добричлията.
Георги не напуска безпроблемно Украйна заради мобилизацията на мъжете на възраст от 18 до 60 години. Обясни, че по украинското законодателство няма двойно гражданство. Когато отива да живее в Киев обаче получава документ за постоянно жителство в града. На няколко гранични пункта не го пускат, казват му, че с документите, които притежава, се води като украински гражданин. В крайна сметка семейството му успява да се измъкне от Украйна през пункт на границата с Унгария. По думите на мъжа и сега в Украйна има много българи в неговото положение, но вече не могат да я напуснат.
Георги разказва, че преди да тръгне от Киев успяват да сложат на мястото на избитите от взривната вълна прозорци на дома му дървени плоскости. Съседи, с които поддържа връзка, му казват, че мародери са се опитали да влязат в жилището му, но не са успели. Той помолил свои колеги да заварят вратите за по-сигурно.
Георги Георгиев е от Добрич. Живее в града до 20-годишна възраст. След промените баща му си връща земите и отиват в Каварна, където се занимават със земеделие. По-късно добричлията стопанисва ресторант в Созопол и там се запознава с Розалия. Споделя, че преди 8 години решават да отидат да живеят в Киев, защото стандартът на живот е бил малко по-висок от този в България и условията за живеене са били по-добри.
В момента семейството на Георги е в малък ваканционен апартамент, който притежава в Балчик. Добричлията е представител за Белия град и Каварна на кризисните украински центрове в Добрич и във Варна. Двамата с Розалия са доброволци на БЧК и са сред посрещащите бежанци от Украйна на ГКПП-Дуранкулак.
