Тема 7: „Вярата и надеждата в българската литература” - Болестта и изцелението в разказа „Спасова Могила” на Елин Пелин
„То целият свят е болен, синко…Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата- гнила.”
- АВТОРЪТ
а/ Майстор на късия разказ от 90-те години на 19 и първите десетилетия на 20 век;
б/ „Най-сладкодумният български разказвач”, „реалист без химери”, енциклопедист в пресъздаването на селския бит и селската душевност на предела на двете столетия;
в/ Основната „селска” тема в творчеството му има социални, нравствени и философски измерения и е проблематизирана от сиромашията, спонтанния бунт и жизнелюбието на селячеството;
г/ Писателят многократно въвежда мотива за вярата в Бога, за религията с човешко лице, за надеждата на бедния човек, че Всевишният е милостив, подкрепя го и му помага;
д/ Интерпретацията на този мотив при Елин Пелин е противоречива ; Социалното разделение в държавата мащеха подлага вярата на изпитание и надеждата се превръща в безнадеждност; /паралел с р-за „Напаст Божия”/
- „СПАСОВА МОГИЛА”
* * *
Продължението на "Тема 7: „Вярата и надеждата в българската литература” - Болестта и изцелението в разказа „Спасова Могила” на Елин Пелин", ще откриете в "Учебно помагало за матура по български език и литература по новата програма за ДЗИ" с автор Атанаска Георгиева.
Поръчайте помагалото тук https://propress.bg
