Две от четирите внучета на учителя Атанаска Георгиева от Добрич са кръстени на нея

Имен ден празнува днес учителят с 41 години стаж по Български език и литература /БЕЛ/от Добрич Атанаска Георгиева. От м. г. тя е пенсионер, но благодарение на рубриката “Новата матура по литература” на Про Нюз Добрич продължава да предава знанията си на учениците. Споделя: „Реших, че няма бивши учители, аз не мога да бъда бивш учител. Толкова си обичам професията, учениците и литературата! Продължавам да учителствам и този нов формат в Про Нюз Добрич безкрайно ме зарежда и удовлетворява”.

Атанаска Георгиева е кръстена на дядо си Атанас по бащина линия. Майка й е искала да я кръсти Василена на свекърва си Веса. „Аз много харесвам името Василена, тя е Йовкова героиня”, споделя именичката. Свекървата обаче отсича и казва: „Не, това е първото ни внуче и ще го кръстите на дядо Атанас”.

Харесвам името си точно със символиката, която носи, то означава безсмъртна, обясни преподавателят по БЕЛ. „Вярвам в това, че името по някакъв начин носи своята положителна енергия. Дано го казвам на хубав час – днес е хубав ден и аз съм жива, здрава. Винаги съм оптимистично настроена”, споделя именичката. Разказва, че днес като говорила със зет си Десислав от София му казала: „Имай предвид, че аз съм безсмъртна, няма отърване от мен”. Той през смях й отговорил: „Майко, нали знаеш, че винаги сме насреща, ще понесем едно безсмъртие”.

Аз съм четворна баба, споделя именичката. Първите й две внучета са децата на сина й Станислав и снаха й Татяна, семейството живее в САЩ. Най-големият, който вече е на 17 години – Александър, е кръстен на нея. Вторият й внук е Даниел. В София живеят дъщеря й Надежда и зет й Десислав, който имат близнаци Мартин и Антон - също е кръстен на нея, макар и да празнува на Антоновден. „И четиримата са мъже. Аз много исках да имам една внучка, за да връзвам панделки, но пък те ще доведат четири момичета. И аз, като съм безсмъртна, ще ги дочакам”, споделя преподавателят.

На именния си ден винаги имам гости, и то в няколко вечери, разказва Атанаска Георгиева. Довечера ще има женско парти. Следващите й гости ще са родителите на зет й Десислав и нейни приятели. През ден, през два чак до събота ще празнувам, допълва именичката. Обяснява, че обича да посреща гости и да готви традиционни ястия. От сутринта е започнала до подготвя масата за довечера. 

Първият поздрав за именния си ден Атанаска Георгиева днес получава от Канада от своята приятелка Виолета, която е кръстница на дъщеря й. Тя изчакала да стане 7-7.30 часа – нормално време, за да й се обади. Часовата разлика е 8 часа, Виолета стояла будна само, за да я чуе. „Тя винаги е първа – и на рождения, и на имения ми ден”, посочва учителят по БЕЛ. След това е поздравена от дъщеря си и зет си, от много приятели. Следобед очаква обаждане от САЩ – от сина си, снаха си и внуците си. Телефонът ми не спира да звъни, непрекъснато получавам съобщения по месинджър, по вайбър, допълва именичката. По думите й този ден й е по-хубав, по-комуникативен от рождения, защото именият ден се знае.

„Пожелавам си най-вече да съм здрава – споделя именичката. – Да продължа да работя”. Атанаска Георгиева посочва, че във връзка с рубриката й „Новата матура по литератора” в Про Нюз Добрич има много обаждания от ученици от цяла България. Дори я търсят и деца от чужбина, които се явяват на онлайн изпити за втора диплома.