Новата матура Образование

Тема 4: „Животът и смъртта” – Родолюбивата жертва на безименните български войни в ст. ”Новото гробище над Сливница” на Иван Вазов

„Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…………”

Атанаска Георгиева
  1. АВТОРЪТ

   а/ Със своите 22 тома съчинения в поезия, проза и драматургия създава една цяла национална литература;

   б/ Творчеството му пресъздава възрожденския и следосвобожденския период от българския  живот и заради изцяло патриотичния си характер му извоюва прозвищата Народен поет, Патриарх на българската литература и Литературното лице на нацията;

   в/ Сред  художествените откривателства на твореца  е темата за войната предвид петте войни,на които той е свидетел : Руско – турската освободителна, Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война;

  г/ Литературната критика оценява най-високо достойнствата на стихосбирката „Сливница”/1885г./, посветена на  отбранителната Сръбско-българска война, обединила народа около идеята да се запази държавният суверенитет на България от домогванията на великосръбския шовинизъм; Вазов нарича тази Отечествена война  „втората априлска пролет на българския дух” и „ вторият звезден миг на българската нация”,когато българите победно защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия; Той я претворява в стихотворения и разкази чрез водещия мотив за героичната смърт в името на свободния, независим живот на младата ни държава

  д/ В текстовете звучат две основни чувство : родолюбие и човеколюбие, патриотична екзалтация от доказаната сила на българското оръжие, от жертвоготовността на българския войник, който „нас спаси, България прослави”, и хуманистичната болка от съзнанието,че всяка война унищожава живота като екзистенциална ценност, че е природонецелесъобразно, чудовищно дело на злия човешки гений, че е „позорна” и „проклета”  и след нейния „кървавий празник” бързо идва забравата  на героите й;

2.”НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА”

   а/ Жанр  –  Разножанрова творба с елементи на ода, елегия, балада , защото в задочния диалог  с покойниците, загинали в Сливнишката битка, се открояват възторгът, гордостта и преклонението пред подвига им, болката от тяхната непрежалима смърт и разочарованието от непризнателната памет на поколенията, заради която сам поетът ще обезсмърти всеобщата войнишката храброст; Лирически реквием, известен като Траурен марш, чиято кулминационна строфа е изписана на мраморната стена на Паметника на незнайния войн в София;

  б/ Анализ на заглавието –  Посочено е мястото на победата във войната, където намират жертвената си смърт, ранени и безследно изчезнали хиляди войници; При Сливница  на 5-7 ноември 1885 година/ стар стил/ се случва българското военно чудо и там са погребани родолюбивите „борци”, „деца бурливи”, „юнаци”;

  в/ Основна тема

  • Различната емоционална оценка на решаващото победно сражение в Сръбско-българската война;
  • Дистанцираното оглеждане на  подвига на безименните български войници, извоювали победата в Отечествената война със смъртта си;
  • Войнишкият героизъм, неговата забрава и поетовата обезсмъртяваща памет;

г/ Основна идея

  • Смъртта  „в бой за свобода” е високата цена на героичния живот / Еднакви са основанията за препратките към Ботевите революционни стихотворения и към Вазовите оди от Епопеята/.
  • Безкористното родолюбие е основният мотив за святата жертва заради целостта на Отечеството;
  • Поетът като учител и възпитател на нацията е длъжен да увековечи  масовата жертва със своя „венец..от песен жива”, като знае ,че „ тоз венец – той няма да завене, и тая песен вечно ще гърми,…и славата ще вечно пей и стене…”

г/ Сюжет и композиция – 7 строфи, които последователно разказват за безсмъртните мъртви, които с живота и смъртта си пишат новата епопейна история на забравените и незабравимите; Разказът преминава през:

  • Пряко обръщение към покойниците, преминали в отвъдния полк на загиналите;
  • Директен въпрос за мотивите на техния подвиг;
  • Пряк отговор в кулминационната строфа „ Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни ,майко, бяха и само твойто име кат мълвяха, умираха без страх.”
  • Огорчение и болка от тяхната забрава и обещание за песенното им обезсмъртяване;
  • Сбогуване с героите, поели пътя към вечността;

д/ Лирическа панта – „Юнаци, лека нощ!” – Финалното обръщение е и израз на поетовото самочувствие за изпълнения  творчески дълг към българските патриоти , дали живота си по бойните военни полета;

Следващия път, на 18 януари, вторник, ни очаквайте с представянето на повестта „Крадецът на праскови” от Емилиян Станев по Тема 3 „ Животът и смъртта”.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *