Водещи новини - дясно Общество

Днес е Световният ден за правата на човека

На 10 декември 1948 година Общото събрание на ООН приема общата декларация за човешките права – оттогава насам този ден се чества по света като ден на човешките права.

Хартата за човешките права е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.

Заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за граждански и политически права съставя Международната харта за правата на човека. Заедно с нея съществуват законово обвързващи договори с регионално приложение – Африканската харта за правата на човека, Американската конвенция за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека. Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН е Комисията по правата на човека към ООН към Икономическия и социален съвет на ООН включваща 53 представители на страните-членки на ООН. Комитетът има две основни функции – надзор и жалби. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки.

Право на живот, свобода и сигурност, равенство пред закона, абсолютна забрана на дискриминацията, робството и мъченията – тези и други универсални принципи са записани в безбройни харти и конституции, като се започне от американския проектозакон за правата от 1776 година, Общата декларация за човешките права на ООН от 1948 и се стигне до европейската харта на основните човешки права. Отдавна е известно, че за осъществяването на тези идеали не може да се разчита изцяло на отделните страни. Нерядко именно държавните органи нарушават основни права на гражданите. Редовните заседания на комисията на ООН по човешките права Женева едва ли могат да решат този проблем, защото и в тях участват само правителствени представители.

Голяма крачка напред е Европейският съвет, учредил в Страсбург международен съд по човешките права. Но колкото и независим от политиката да е съдът, той не разполага с действени възможности за санкции, за да наложи присъдите си във всички случаи. Особено резистентни спрямо съдебни присъди на Страсбургския съд са Турция, Русия и Италия, без това да има явни последици за тези страни. В Африка, Азия и Латинска Америка се наблюдават обнадеждаващи регионални наченки за признаване и спазване на човешките права. В крайна сметка обаче и техният успех зависи от добрата воля на съответните правителства.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.