Новата матура Образование

Тема 2: Миналото и паметта – Човекът творец на историята като минало, настояще и бъдеще в ст.”История” на Никола Вапцаров

„Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?… Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма”

Атанаска Георгиева
  1. АВТОРЪТ

   а/ Представител  на „лявото” работническо  изкуство от 30-те и 40-те години на 20 век;

   б/ Социалнореволюционната  му  поезия отразява  повишената конфликтност в България и Европа в     навечерието и по време  на  Втората световна война;

   в/ Поетът огняроинтелигент , поетът  работник, един от „всички без покрив и хлеб”, участник в гигантския двубой на „ епоха на дива жестокост…пред прага на новия свет, създател на новата социална романтика на моторите и машините, разказвач на приказки и за миналото, което трябва да се помни, и за бъдещето, което трябва да се строи;

  г/ През 1940 година издава единствената си сб. „Моторни песни”, която включва циклите „ Песни за човека”, „ Песни за родината”, „ Песни”, „Песни за една страна”, а в посмъртните издания е добавен и цикълът „ Антология” със стихотворенията до разстрела на Вапцаров през 1942 година;

  д/ Диалогичните и автобиографичните му текстове разказват за „Човекът във новото време” и различните роли, които то му отрежда и изисква от него : да бъде жертва на живота „изпечен развратник”, да избере жертвоготовната борба, „ безмилостно жестока…епична”, да стане създател и творец на „ един живот желан и нужен, и то какъв живот”, „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден”.

  • „ИСТОРИЯ”

  а/ Жанр  –  Полемична  изповед  на  анонимния за историята, обикновен човек, който с живота си борба движи историческото колело;   дръзко, настъпателно обръщение на „Ние” множеството  към официалната хроника  на времето;

  б/ Анализ  на  заглавието  – Назовава научно паметта  на  времето, която записва, съхранява и препраща миналото в бъдещето;

  в/ Основна  тема – Общата житейска биография на всички „ неизвестни хора от фабрики и канцеларии,…селяни, които  миришеха  на  лук  и вкиснало”, която  попълва  празните  места  в  историята и  нейното  преднамерено  мълчание за „простата човешка  драма”; Основателният иск на едно цяло поколение да впише драматичния си живот в избирателните и несправедливи исторически писания;

  г/ Основна  идея –  Най-важните страници на историята се пишат от незнайните хора, които изтъкават плътта й и имат самочувствие, „че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити”, превръщат я от мъртва памет в жива действителност; Човешките маси създават, движат историята и оправдано негодуват срещу нейната непризнателност, защото тя помни големите имена и оставя извън летописите си безименните общности, които са в  правото си да изискват справедлива оценка и незабрава от нея;

д/  Сюжет и композиция – в комуникативна форма откроява твърдите аргументи на човешката себезащита от пренебрежението на историята:

  •  Пряко иронично обръщение към старата куртизанка на времето,която цени пълководците, а високомерно подминава  неизвестните войни;
  • Откровен разказ за реалния живот на социално незначителните, който „мирише” и „горчи като отрова”, по вина на който „като мухи сме мрели есен” и в който в сблъсък между поколенията покълват борческите надежди „ за нещо хубаво и светло”
  • Основателен ултиматум на борещия се човек към историята да предаде цялото минало на бъдещето, да разказва за всеки човешки принос в нейното осъществяване;

е/ Лирически герой – Обобщен образ на работника, който заема полюса на социално онеправданите и ограбените в България преди ВСВ ; При него го няма мащаба на Вазовите епопейни герои, които  поименно са включени в паметта на времето; Той  не е  изключителен, не е водач, няма апостолска мисия, не може да бъде представен патетично, митологизирано, не му е присъща възвишената героика, а с житейското си страдание и с честната си борба придава смисъл на едно безпощадно време, за което трябва да научат потомците;

ж/ Лирическа поанта/ финал на стихотворението/ – „Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!” ; Историята е длъжна на всеки човек, участвал в събитията й , тя трябва да бъде пазител на всеобщата памет, да я завещава на идните поколения и мълчанието й ще бъде осъдено; Всяко  знайно и незнайно лице на миналото е щрих към бъдещето ;

Следващия петък очаквайте представянето на романа „Ноев ковчег” на Йордан Радичков и обобщение на Тема 2:  Миналото и паметта в българската литература.

Рубриката „Новата матура“ е в помощ на зрелостниците от випуск 2021/2022 г. – първите, които ще положат държавен зрелостен изпит по БЕЛ по новата учебна програма за 11 и 12 клас. Осъществява се от Про Нюз Добрич в партньорство с Атанаска Георгиева, преподавател по български език и литература, и с подкрепата на “Камут-Еко” ЕООД-Добрич. 

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *