Водещи новини - дясно Култура Общество

Родно и модно: Безценен БГ наръчник за един достоен кандидат-депутат

Летописецът споделя, че с петвековно османско робство, а в немалък период от него и гръцко духовно, нацията плати за разединението и заради алчността на борещите се за властта по онова време в Българското царство боляри, угодно подкрепяни от дворовете на тогавашните съседни империи, или използвайки съвременен изказ – от политическите им елити. Петстотин години в гнет и мъчения за милиони, но пък сладко забогатяване и израстване за колцина измежду тях. Най-сетне, измъчен от безкрайните зверства и безчинства, вече безпаметен за голяма част от прилежно затрупаното с праха на забравата, но съхранил вярата си, българинът дочаква и това време – да живее в свобода и в праведност на земята, където се е родил. Време дошло след Освобождение и платено по единствения възможен начин – с българската кръв на вярващите и обрекли се на каузата България.

Само 111 години след бленуваното от поколения Освобождение – първото от последвалите няколко (до капитулацията на Хитлеристка Германия), след 10 ноември 1989 г. българският народ за пореден път се наложи да излезе, за да декларира, че иска свободата си. Но този път не срещу чужди, а срещу уж свои – българи. Събитията през тази 1989-та – ключова от най-новата история на страната, както много други станали преди тях промениха съдби и останаха паметни заради епохалната си важност.

От тези последни съдбовни дни и месеци, в които едни други поколения българи, неотстъпно и вярвайки в правотата на исканията си заявиха, че ще живеят като част от културна Европа, изминаха цели 32 години… И последваха месеци и години в преход, обещани за промени към по-добро, но и на компромиси в името на все онова същото Светло бъдно, за онези малките българчета. С идеята и надеждата, че животът за следващите поколения вече няма да е така греховен, както и няма да им налага да плащат за безумствата на родители и предци. Човекът си отива според закона на природата, но искрата на надеждата в него никога не гасне – потвърждава го хилядолетната човешка история.

Уви, за българската цивилизованост основните камъни на политическия (дипломатически) градеж бидоха положени здраво още в първите дни и седмици след оттеглянето на турската администрация – с вещината и заръката на господарите от онова следосвобожденско време, все така съдбовно за българската нация.

Какво е било тогава, само преди 143 години, в началото на Новото – вече свободно Българско, описано от съвременника на онези съдбовни и вълнуващи времена – Патриарха на българската литература Иван Вазов

Безценните заръки към един кандидат за депутат в онези първи години на прохождащата българска дипломация

– Прави, както правят всички практични хора: обещавай, обещавай на населението, но не постигването на политически идеали, не защита на интересите на страната и на либералните ѝ учреждения – това са работи, които нито се ядат, нито се пият – а – направа на пътищата му, намалението на данъка му, изпъждането на вякой ненавистен нему чиновник; обещавай помощ за училищата му и спечелване на съдбата му, ако я има в съдилището.

Тия са най-чувствителните струни и върху тях трябва да биеш, ако искаш сигурно да влезеш в “хамама”. Ти можеш да не изпълниш ни едно обещание, но доста е, че си ги дал. Това доказва на селянина, че ти си влезнал в положението му и се интересуваш за него. После от случая зависи да поизмениш малко темата. Ти разбираш?

Например, ако искаш да подействуваш въз някое чиновниче, кажи му само, че ще изработиш повишението му; говориш ли с попа – обещай му, че ще му заемеш сумата или ще го гарантираш поне за нея, с която да изплати дълга си за нивите, що купил лани; говориш ли с кмета, изругай хубаво ланския кмет и кажи, че ти се жертвуваш за народа, и всичко, каквото щеш; намериш ли някой учител, който не трепери от инспектора си и не съчувствува на противната нам партия, то му изкарай вестник “Съединение” и му разправи поверително, че ако изберат тебе за депутат, то съединението на Източна Румелия с България ще се осъществи в двайсет и четири часа, а ако се случат там и селяни, притури, че и данък твърде нищожен ще се плаща тогава: едната четвърт от сегашния; в тоя случай можеш отвори речника си и да насолиш противника. В смесените села на турците пък заявявай, че ако гласуват за тебе, ти ще издействуваш пред правителството да направи от тях префекти и капитани и че твоят противник кандидат има намерение да построи в селото им, в тяхната махала, една голяма черква, за която е заръчал в Московията три големи камбани, за да им блъскат над главите заран и вечер, та да ги принуди да се изселят…

Целият шедьовър на Вазов (за прочит при желание и в свободно време) → продължава на следваща страница

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *