По чудо оцелели гостите за откриването на паметника на Хан Аспарух в Добрич

Проф. Велислав Минеков: За баща ми е голяма чест, че му се е случило да сътвори паметника на Хан Аспарух в Добрич, който е от най-големите бронзови статуи в Европа. Никой не го потърси за честването на 40-годишнината от откриването на монумента, сподели пред Про Нюз Добрич министърът на културата

„До ден днешен баща ми обича мемориала на Хан Аспарух в Добрич. За него е голяма чест, че му се е случило“, сподели пред Про Нюз Добрич проф. Велислав Минеков. Министърът на културата е син на скулптора Величко Минеков, автор на паметника, открит официално на днешния ден преди 40 години.

„Това беше много тежка работа. Първо започна в София, проектите бяха направени там, на няколко пъти“, разказа пред Про Нюз Добрич проф. Минеков. Сега като министър имал възможността за първи път да влезе в резиденция Бояна и там видял бронзовия макет на паметника в Добрич.

„Те са два, а другия баща ми го подари на град Самоков. Всъщност от този оригинал започва качването на фигурата. Избраха едно огромно заводско хале в Генерал Тошево. Впоследствие там направиха и леярна, която доста дълго време работи, но накрая приключи. И се започна работата, качване парче по парче. Имаше страшно много работа. Особено тежко беше качването на кофите с гипс, който не трябваше да е течен, а твърд. Една зима баща ми се разболя, защото течението в халето беше много тежко. Работата по мемориала отне близо 4 години“, припомня си синът.

За пръв път той разкрива, че гостите от Художествената академия, които пътували със самолет за откриването, оцелели по чудо.

„Художествената академия зае много места в един самолет. Летяхме от София с един Ил 18, който по чудо не падна в морето, защото не му се отвори единия колесник. Но накрая се случиха чудеса, приземихме се и от Варна стигнахме до Добрич. Откриването беше страхотно“, връща лентата назад проф. Минеков.

40 години мемориал „Хан Аспарух“ в Добрич

„Председател на Окръжния комитет на БКП в Толбухин тогава беше Димитър Димитров. Този човек извърши чудеса за града. Аз го признавам напълно откровено, защото от едно нещастно смачкано добруджанско село, стана град. Той направи водоснабдяването, напоителните системи в Добруджа. Това, което се беше случило за това време, наистина е голям успех. Беше много грижовен. Виждал съм го как се навежда към земята, гледа стръковете жито с тревога каква ще е реколтата тази година“, разказва проф. Минеков.

По думите му Димитър Димитров имал много важен принос, за да се случи паметникът. „Дълго време нещата с проекта за Хан Аспарух не са вървели, нямаше майстори, които да се захванат, но се получи наистина впечатляващ резултат“, добавя той.

„Не зная дали добричлии знаят, но това е, може би, една от най-големите бронзови статуи не само в България и на Балканите, а и в Европа. Тя е огромна, с голяма тежест, с много сложна стоманена конструкция. Не е само от бронз, защото иначе би паднала и се срутила. Инженерният проект за конструкцията също отне много време, имаше един изключителен архитект, покойник, Иван Николов, който проектира самия площад. Това е огромен труд, който заслужава оценка“, категоричен е министърът на културата.

Рокери от цялата страна се събраха в Добрич за почит пред Хан Аспарух

Никой от Добрич не потърсил баща му, който се радва на добро здраве за достолепните си 93 години, за честването на 40-годишнината от откриването на паметника на Хан Аспарух, което се състоя на 5 септември тази година. „Но, за сметка на това, го взех с мен на честването на Съединението в Пловдив, защото паметникът също е негово дело и той беше много щастлив“, сподели проф. Минеков.

Разказа, че и след откриването на мемориала баща му продължил с добрите си намерения за Добрич.

„Даде път за градската художествена галерия. Повика художници, дори Михалис Гарудис работи в Добрич. Направи така, че дипломните работи на студентите от специалност „Скулптура“ да бъдат изпълнявани в материал и да бъдат изложени в града. Отказа единствено, когато дойде ред на моята дипломна работа, защото съм му бил син. Така заради мен пострада целият курс. Беше в изключително приятелски връзки с Димитър Димитров до последния му ден. Те се чуваха редовно, бяха се виждали няколко пъти", разказва Велислав Минеков.

И продължава със спомените си: "Тогава Димитър Димитров беше решил в Балчик да има представители на българската култура, като Енчо Пиронков, Ивайло Петров, Стефан Цанев и др. Каза на баща ми: "Искам и ти да имаш твой имот тук". Но баща ми отвърна, че със строежи не се занимава, тухли не пипа, защото е страшно много съм зает. Тогава Димитров каза, че ще му подарят построен имот - две къщи с допълнителни постройки с много голяма градина. Бяха ползвани като почивна станция, дори имаше и столова. Оказа се, че са къщите на главния секретар на румънската кралица. Той обясни, че те нямат собственик и ги предоставят на баща ми, за да идва в Балчик, където да работи на спокойствие. Но баща ми каза, аз такова нещо не може да приеме и го подари на Художествената академия. Много красива къща, на страхотно място с изглед към морето“, сподели министърът.

Самият той пази прекрасни спомени от младежките си години и нелегалното къмпиране с верни другари в района на Дуранкулак.