Днес почитаме Света Петка – закрилница на дома, жените, брака и рода
На 14 октомври православната християнска църква почита преподобна Параскева или Света Петка Българска. Българският народ почита светицата като закрилница на жените, родилките и дома. В народните представи тя има силите да преминава границата между земното и отвъдното.
Имен ден празнуват Петка, Петко, Пенко, Петкана, Петкан, Пенка, Петрана, Петра, Петрина, Петрия, Петричка, Параскев, Параскева, Кева,Парашкева, Парашкев, Паруш.
Св. преподобна Параскева Епиватска живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят своя и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…
Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава “петък”. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.
Зимният Петковден е не само празник в чест на св. Петка като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. С Петковден започват семейно-родовите чествания, които в различните български земи се наричат “Светец”, “Светого”, “Служба”, “Оброк“ и др.
Народът отбелязва този ден и като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Във всички български земи Петковден поставя началото на един двадесетдневен отрязък от време, изпълнен с множество забрани от магическо естество. През този период, който се смята за опасен и вредоносен, жените не бива да работят с вълна. Те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете си, защото в противен случай стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, след неговата смърт душата му се превръща във вампир или върколак.
