Д-р Йовев от МБАЛ-Добрич: Неграмотност и егоизъм е нежеланието на родителите да ваксинират децата си

Началникът на Отделението по педиатрия на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич д-р Йовчо Йовев – за актуалния медицински състав в болничното звено и има ли липса на професионални кадри. Той споделя също какви са професионалните му препоръки относно засилването на детския имунитет и какво мисли за ваксинацията на деца над 12-годишна възраст срещу COVID-19. Как реагира на случаи, в които родители отказват да поставят на децата си задължителните по имунизационен календар ваксини. И още – как влияят на психиката на пациенти и лекари изрисуваните от добрички художници стени в отделението.

Д-р Йовев, във Вашите ръце родителите поверяват най-скъпото си - децата. Какво Ви накара преди години да изберете Педиатрията като своя специалност?

Аз не съм избрал Педиатрията, по неволя станах педиатър. Тогава - през 1988 година, имаше недоброволно разпределение на лекарите. И аз бях, силна думичка, насила вкаран в тази специалност, която после си харесах и не си представям да съм друг специалист.

Какъв е екипът в Отделението по педиатрия, има ли специализанти?

Имаме двама специализанти. Едната е д-р Шери, тя е нигерийка. Предстои й вземане на изпит. Тя стана и българка, и добър педиатър. Другият ни специализант е съвсем от скоро, момче. При нас е от по-малко от година, набира бързо скорост и ще бъде добър педиатър след четири години най-много. Другите, с които се гордея, са три колежки, които взеха специалност преди година-две и вече са много добри педиатри. Екипът на Детско отделение е един от малкото в болницата, който е добре попълнен с лекари. Голям проблем са ни медицинските сестри. Изключително много се радвам - имаме нова, млада медицинска сестра. Попитайте в колко отделения го има това в Добрич, в колко отделения го има в България. Надявам се това да е първата лястовичка.

Колко души наброява екипът Ви?

Лекарите са осем, медицинските сестри - 14. Имаме и медицински секретар, която не е с медицинско образование. Тя, разбира се, е много важна за екипа на отделението, защото медицинската документация е много тежка. Всъщност, лекарят без тези, които помагат за обработката на документацията, ще бъде два или три пъти повече затрупан с работа.

С началото на новата учебна година вероятно всеки родител си задава въпроса как да подсили имунитета на своето дете. Молим Ви за Вашите професионални препоръки.

Това е най-трудният въпрос, който в амбулатория ми задават майките. Всичко зависи от съпротивителните сили на човека и няма такова лекарство за масово приложение, с което бих могъл да помогна на такива пациенти. Аз нямам интерес да са много пациентите ми нито тук, в болницата, нито в амбулаторния ми кабинет. Ако имаше такова лекарство бих го дал на всички. Няма такова лекарство, за съжаление. Не бива да се изпада в крайности. Много, много полезните неща не са чак толкова полезни. И много, много вредните неща също трябва да се избягват. Нямам специални препоръки.

Със сигурност майките питат и за ваксините, които се поставят на децата над 12-годишна възраст. Какво е Вашето мнение за ваксините срещу COVID-19?

Твърдо съм за. Освен за децата, и за майките и бащите им. Да не ставам остър, но неваксинирането е вид егоизъм. Ваксината не е само лична защита. Ако в едно семейство един е имунизиран той предпазва партньора си, да кажем, на 50 процента. Ваксината си има някакъв процент на ефективност, при нито едно лекарство тя не е 100-процентова. Ако са и двамата имунизирани, при вероятност за ефективност от 95 процента, вижте колко е по-малко вероятността за заболяване на семейството.

Относно задължителния имунизационен календар все още има родители, които не желаят поставянето на ваксини на техните деца. Срещали ли сте се във Вашата практика с такъв случай?

Аз просто ги карам да изберат друг лекар, защото считам, че това е вид неграмотност и много голяма доза егоизъм. Много зле съм настроен когато видя, че интелигентен човек така е решил. Отделям много време, за да му обясня предимствата - не личните, а за обществото. Да не бъда толкова глобален - предимствата за неговото семейство, за неговия клас и т. н. Когато видя такива, които просто се правят на интересни, и другата част - които просто ги е страх от инжекцията и се правят на антиваксъри, съм много остър.

Във Вашата професия, освен сериозната и наистина понякога страшна част, за малките пациенти е добра една такава среда – изрисуваното Отделение по педиатрия от добрички художници. Според Вас доколко обстановката помага на децата да се почувстват по-добре?

Тук е мястото да благодарим на тези млади хора, които дойдоха абсолютно безвъзмездно да ни украсят отделението. Пациентите се чувстват много по-добре, много по-приветлива е обстановката. И персоналът се чувства по-добре, а това има значение за пациентите. На мен специално ми е много приятно да погледна от край до край коридора.

Има ли пациенти във Вашата дългогодишна практика, които няма да забравите?

Да, разбира се, че има. За съжаление помня тези, които са били трудни пациенти и тези, които са били, може би, интересни. Интересни не звучи добре във Вашите уши, но има такива за нас, за лекарите. Иначе помним повече тежките пациенти. Тези, които са с благоприятен изход, по-бързичко ги забравяме. Ако влезете в лекарския кабинет и лекарят Ви гледа и не може да си спомни кой сте - това е добре за Вас.

Източник: МБАЛ-Добрич