Добрич отбелязва 105 години от рождението на героя-летец кап. Димитър Списаревски

105 години от рождението на българския пилот капитан Димитър Списаревски, наречен "живата торпила", се навършват днес. Годишнината ще бъде отбелязана в Добрич с няколко събития. От Общината канят гражданите и гостите на града да посетят събитията и поднесат цветя на паметната плоча на героя, роден в Добрич.

От 10.00 часа на пл. „Свобода“ ще се състои концерт на Духов оркестър – Добрич с диригент Стоян Монов. В програмата е включен марш „Вечно живите герои“ от Добри Младжов, посветен на кап. Димитър Списаревски.

На централния площад ще бъде експонирана изложба на открито „Венчан за България. 105 години от рождението на кап. Димитър Списаревски.“ на Регионален исторически музей – Добрич.

От 10.00 ч. до 15.00 ч. на пл. „Демокрация“ ще гостува Мобилен фен магазин на ФК „Левски“. От 11.00 часа на Стадион „Дружба“ е футболният двубой между юношите на ФК „Левски“ и ФК „Добруджа“

От 17.30 ч. до 18.30 ч. в Градски парк „Св. Георги“ ще се състоят демонстрации на радиоуправляеми модели от Сдружение „Модел-клуб Добротица“в Добрич.

Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. След завръщането си в България, се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен мразовит декемврийски ден на 1943 г., когато в небето над София насочва своя самолет към летящата противникова крепост и като жива торпила връхлита върху й.

На 20 декември 1943 г. групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители „Локхийд Пе-38", се насочват за поредната бомбардировка на София. Летците на кап. Топлодолски получават задачата да завържат бой с противника, за да дадат възможност на 2/6-ти изтребителен орляк да принуди бомбардировачите да хвърлят бомбите си извън София. Българските летци се изправят срещу врага само с 36 самолета. Те разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, но знаят, че трябва да спечелят време, за да дадат възможност на населението на София да се укрие в скривалищата. И постигат своята цел.

За Димитър Списаревски това е първият боен полет, за който се готви отдавна. Самолетът му обаче не успява да стартира и той излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и я поврежда тежко, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно прострелян. Тогава той връхлита водещия формацията тежък американски бомбардировач. Двата самолета падат край с. Пасарел.

През онази далечна и тревожна година подвигът на Списаревски отеква във всяко кътче в страната. От всички краища на България хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, за да стори последен поклон на героя. На въздушния бой от 20.12.1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия; в далечна Япония говорят за българския летец като за „торпилата на японците на Балканите“, а врагът му изрича най-силното признание: „Досега не сме имали подобен случай. …. Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За нас те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.“